Дефицитът по консолидираната фискална програма намалява до 2,8% от БВП

Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) към края на ноември 2025 г. възлиза на 6,181 млрд. лева, което е равно на 2,8 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това съобщиха от Министерството на финансите, като отбелязаха, че дефицитът е намалял с около 400 милиона лева спрямо октомври, когато е бил 6,59 млрд. лева или 2,98 процента от БВП.

Отрицателното бюджетно салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4,211 млрд. лева и дефицит по европейските средства от 1,97 млрд. лева. Размерът на фискалния резерв към 30 ноември 2025 г. е 20,603 млрд. лева, включващ депозити в Българската народна банка и банки за 16,409 млрд. лева, както и вземания от фондовете на Европейския съюз, възлизащи на 4,193 млрд. лева.

Приходи и растеж спрямо предходната година

Към ноември 2025 г. приходите, помощите и даренията по КФП достигат 75,413 млрд. лева, което представлява 83,5 процента от годишните разчети. Това е увеличение с 15,6 процента или 10,182 млрд. лева в сравнение със същия период на 2024 г., като този номинален ръст е най-високият за последните няколко години.

В рамките на тези приходи:

• Данъчно-осигурителните приходи са 61,391 млрд. лева (86,7 процента от разчетите) и формират 81,4 процента от общите постъпления;
• Неданъчните приходи възлизат на 10,853 млрд. лева, което е 90,5 процента от планираните;
• Приходите от помощи и дарения са 3,168 млрд. лева.

По отношение на растежа спрямо ноември 2024 г., данъчните приходи нарастват с 15 процента (8 млрд. лева), неданъчните с 21,7 процента (1,935 млрд. лева), а приходите от помощи и дарения с 246,9 милиона лева.

Разходи и динамика на бюджетните плащания

Разходите по консолидираната фискална програма към ноември 2025 г. са в размер на 81,594 млрд. лева, което съставлява 84,4 процента от годишните разчети. За сравнение, през ноември 2024 г. тези разходи са били 68,924 млрд. лева, като при изваждане на отчетена трансакция за 1,2 млрд. лева разходите показват ръст от 16,4 процента или 11,470 млрд. лева.

Основните причини за увеличението на разходите са:

• социалните плащания, включително разходите за пенсии;
• капиталовите разходи;
• разходите за персонал;
• сметките за средства от Европейския съюз, главно инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Нелихвените разходи са 78,314 млрд. лева, или 84,5 процента от годишния разчет, и нарастват с 15,6 процента спрямо ноември 2024 г. Текущите нелихвени разходи възлизат на 69,504 млрд. лева, а капиталовите – на 8,756 млрд. лева. Текущите и капиталовите трансфери за чужбина са 53,3 милиона лева.

Лихвените плащания са 1,411 млрд. лева, което е 87 процента от планираното за годината и представлява увеличение с 434,2 млн. лева спрямо същия период на 2024 г. Това съответства на графика за обслужване на държавния дълг.

Фискалното положение на България към края на ноември 2025 г.

От Министерството на финансите подчертават, че макар и дефицитът да остава значителен, той се наблюдава с тенденция към намаляване в рамките на последния месец. В същото време устойчивият ръст на приходите и внимателното управление на разходите са фактори, които допринасят за по-добро фискално състояние на държавата.