БНБ въвежда антицикличен капиталов буфер от 2% през 2026 г.
Целта е да се засили устойчивостта на банковата система срещу кредитни рискове и системни опасности в икономиката.
Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) определи антицикличния капиталов буфер за кредитните рискови експозиции в страната на ниво 2 процента, който ще влезе в сила през третото тримесечие на 2026 година. Решението цели да укрепи устойчивостта на банковата система спрямо потенциални загуби, свързани с натрупването на цикличен системен риск, съобщиха от Централната банка.
Значение и оценка на антицикличния капиталов буфер
Антицикличният капиталов буфер е макропруденциален инструмент, уреден в Наредба 8 на БНБ и в съответствие с изискванията на европейските директиви. Неговата основна функция е да подсигури банките срещу рискове, които възникват при прекомерен кредитен растеж и повишено натрупване на системна уязвимост в икономиката.
При установяването на нивото на буфера Управителният съвет на БНБ използва цялостна оценка, включваща референтния индикатор по чл. 5, ал. 1 от Наредба 8, насоките на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други индикатори, които отразяват цикличния системен риск. Към края на първото тримесечие на 2024 г., съотношението кредит/БВП възлиза на 77,4%, което е с 20,9 процентни пункта под дългосрочния тренд. Това води до нулева стойност на референтния индикатор, но БНБ обръща внимание и на други елементи, които също влияят върху нивото на риска.
Кредитен пазар и икономически условия
Въпреки че референтният индикатор е нулев, анализът на БНБ отчита, че кредитната активност остана висока през първото тримесечие на 2025 г. Това се дължи главно на солидния капитал и значителната ликвидност в банковата система. Кредитното търсене от страна на домакинствата бе подкрепено от стабилния пазар на труда и ниските лихвени проценти по ипотечни кредити. При предприятията увеличеното търсене на кредити бе подхранено от необходимостта за покриване на оборотни средства, допълване на запаси и инвестиционни нужди.
Ръстът на кредитите е с положителен принос за доходността, но също така повишава задлъжнялостта на потребителите и излага банковата система на по-голям кредитен риск. Допълнително, нарастващото търговско напрежение между водещите икономики създава значителни низходящи рискове за световната икономика и финансовата стабилност, отбелязват от Централната банка.
Макропруденциални мерки и капиталова устойчивост
БНБ използва широк набор от макропруденциални инструменти, обхващащи както капиталовите изисквания, така и ограничения спрямо кредитополучателите, за да управлява и ограничи кредитните рискове. От 1 октомври 2024 г. са въведени нови изисквания по отношение на показателите за обезпеченост, обслужване и матуритет при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни имоти.
Първоначалните ефекти от тези мерки вече са видими, като кредитните стандарти се адаптират към новите нормативи. Запазването на буфера на 2% през третото тримесечие на 2026 г. цели да укрепи капиталовия потенциал на банките за посрещане на възможни загуби вследствие увеличаване на необслужваните кредити и обезценки, уточняват от БНБ.
