БНБ отчете спад в международните валутни резерви през първото полугодие на 2025 г.
Резервите намаляват с 3,1% поради отрицателни външни парични потоци, докато страната се подготвя за влизане в еврозоната през 2026 г.
Балансовата стойност на брутните международни валутни резерви на Българската народна банка (БНБ) към края на първото шестмесечие на 2025 г. е 40,754 млрд. евро. Това представлява намаление с 1,301 млрд. евро спрямо края на 2024 г., или спад от 3,1% като процент от активите на БНБ във валута, съобщава централната банка в своя отчет за периода.
Основни фактори и промени в международните валутни резерви
Намалението на международните валутни резерви през първото полугодие на 2025 г. се дължи основно на отрицателни външни парични потоци във валута, които възлизат на 941 млн. евро нетно. Най-големият негативен принос идва от нетните продажби на резервна валута от страна на търговските банки и касата – общо 5,082 млрд. евро.
От друга страна, входящите парични потоци са в размер на 4,341 млрд. евро, главно по сметки на правителството и други депозанти в БНБ. Тези приходи включват постъпления от емисията на дълг от Министерството на финансите през май 2025 г. на стойност 3,934 млрд. евро, както и средства по сметки на Европейската комисия и Министерството на околната среда и водите.
В търговските банки при БНБ, където се управляват задължителните минимални резерви, е отбелязан изходящ паричен поток от 200 млн. евро за периода.
Структурни промени в състава на валутните резерви са минимални – активите в евро са намалели с 2,6 процентни пункта, докато тези в злато и щатски долари са нараснали с 1,8 и 0,8 процентни пункта съответно. Тези размествания се обясняват с изменения в курсовете спрямо еврото и външните парични потоци.
По отношение на финансовите инструменти се отчита увеличение на наличностите по текущи сметки с 4,5 процентни пункта и на депозитите, предоставени от БНБ, с 3 процентни пункта. Това е на фона на спад в експозициите на БНБ в ценни книжа с 7,5 процентни пункта.
Преходът към еврозоната и новите инвестиционни възможности
С планираното присъединяване на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. ще отпадне задължението на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица чрез валутни операции, съобщава централната банка в специална секция със специализирани въпроси и отговори на своя сайт.
Тази промяна ще позволи на БНБ да променя инвестиционните си цели относно управлението на собствените резерви, включително тези в чуждестранни валути. Новият Закон за Българската народна банка, който влиза в сила от началото на 2026 г., предоставя по-широки възможности за управление и инвестиране на резервите.
Доходът от управлението на резервите е ключов за финансовата независимост на централната банка и за ефективното ѝ участие в паричната политика на Евросистемата.
След влизането в Евросистемата, БНБ ще прехвърли на Европейската централна банка (ЕЦБ) част от чуждестранните резервни активи, които не са в евро или валути на държавите членки, както и резервни позиции в Международния валутен фонд и специални права на тираж (СПТ). По оценки към края на май 2025 г. стойността на тези активи се очаква да бъде около 1,28 млрд. евро.
БНБ ще продължи да управлява собствени резерви, които не са свързани с паричната политика и ще адаптира политиките си в съответствие с правилата на еврозоната и Европейската централна банка.
Ограничения и изисквания при управлението на резервите
Според новия закон за Централната банка, българските валутни резерви могат да се инвестират само в инструменти, оценени с трите най-високи кредитационни рейтинга на поне две международно признати агенции. Това гарантира сигурност и стабилност на активите.
Управлението на брутните международни валутни резерви се осъществява при задължително спазване на законовите разпоредби, инвестиционни ограничения, бизнес процедури и пазарни възможности, което цели пълно покритие на паричните задължения и стабилност на валутния курс на лева до промяната, свързана с приемането на еврото.
