Българският бюджетен дефицит достигна 6,59 млрд. лева към края на октомври
Дефицитът възлиза на 2,98% от БВП, с ръст от 500 млн. лева за месец и подкрепа от европейските фондове
Към края на октомври 2025 година българският бюджетен дефицит достигна 6,59 милиарда лева, което представлява 2,98% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това става ясно от информация на Министерството на финансите, което отчита отрицателно бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа.
Дефицитът се състои от два основни компонента – дефицит по националния бюджет на стойност 4,474 млрд. лева и дефицит по европейските средства в размер на 2,115 млрд. лева. За сравнение, към края на септември тази година салдото бе 6,055 млрд. лева, което показва нарастване с около 500 млн. лева на месечна база.
Приходи, разходи и европейска подкрепа
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2025 г. възлизат на 66,782 млрд. лева, което е 74% от годишните разчети. Постъпленията отбелязват ръст от 14,9% или почти 8,650 млрд. лева спрямо същия период на 2024 г.
Данъчноосигурителните приходи са нараснали с 15,5% (7,344 млрд. лева), неданъчните приходи – с 19,7% (1,631 млрд. лева), а приходите от помощи и дарения са намалели с 326,6 млн. лева.
- Данъчните постъпления, включително осигурителните вноски, са 54,599 млрд. лева – 77,1% от годишните разчети и 81,8% от общите приходи.
- Неданъчните приходи достигат 9,924 млрд. лева, което е 82,8% от планираните за годината.
- Приходите от помощи и дарения са 2,259 млрд. лева.
В началото на ноември България получи 860 млн. лева от Европейската комисия по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост. Очаква се до края на годината да пристигне и трети транш от близо 3,2 млрд. лева, който ще компенсира текущия дефицит по средствата от ЕС и ще подобри салдото по КФП.
Разходи и фискален резерв
Към октомври 2025 г. разходите по КФП, включително вноската на България към бюджета на Европейския съюз, възлизат на 73,372 млрд. лева, или 75,9% от годишно планираните средства. За сравнение, разходите към октомври 2024 г. са били 62,097 млрд. лева, като при елиминиране на извънредна трансакция за 1,2 млрд. лева, ръстът на разходите достига 15,9% (10,075 млрд. лева).
Увеличението на разходите се дължи главно на социалните плащания, включително пенсиите, както и на капиталовите разходи и разходите за персонал.
Нелихвените разходи са 70,393 млрд. лева, или 76% от планираните за годината, с ръст от 15,2% спрямо 2024 година. Текущите нелихвени разходи възлизат на 62,719 млрд. лева, а капиталовите разходи са 7,623 млрд. лева, включително нетния прираст на държавния резерв. Текущите и капиталови трансфери в чужбина са 51 млн. лева.
Лихвените плащания по държавния дълг са 1,356 млрд. лева, което е 83,6% от годишния разчет и представлява ръст от 439,9 млн. лева спрямо октомври 2024 г., като повишението се обяснява с графика за обслужване на дълга.
Фискалният резерв към 31 октомври 2025 г. е 19,827 млрд. лева, от които 15,141 млрд. лева са депозити във Българската народна банка и търговски банки, а 4,685 млрд. лева са вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи и аванси.
Фискалното състояние в перспектива
Въпреки нарастващия бюджетен дефицит през последните месеци, България разполага с значителен фискален резерв и очаква постъпления от европейски фондове, които ще облекчат бюджетното салдо до края на годината. Това позволява да се смекчат ефектите от текущите дефицити и да се осигури стабилност на финансовата система.