България започва обществена консултация за Европейския портфейл за цифрова самоличност
Проектът на закон урежда доброволното използване, безплатното издаване и държавния надзор на цифровия портфейл за самоличност
България стартира обществена консултация относно проекта на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност (ЕПЦС), който ще въведе националната правна рамка за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1183 и актуализациите в Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS). Целта е да се регламентират организационните и процедурните правила за изграждане, надзор, сертифициране и поддържане на доверителни списъци, необходими за функционирането на цифровия портфейл.
Право на портфейл и принцип на доброволност
Проектът гарантира, че всяко физическо и юридическо лице има право да получи европейски портфейл за цифрова самоличност. Издаването, използването и отмяната на портфейла ще са безплатни за физическите лица. В същото време се утвърждава принципът на доброволност – никой няма да бъде принуждаван да използва портфейла като единствен начин за достъп до електронни услуги.
Портфейлът ще позволи безплатно подписване с квалифициран електронен подпис при непрофесионално използване. За тази цел ще се издава квалифицирано удостоверение с едногодишна валидност, а държавата ще компенсира доставчиците на удостоверителни услуги с фиксирана сума.
Изграждане и интеграция на българския ЕПЦС
Министърът на електронното управление ще отговаря за изграждането и поддържането на българския Европейски портфейл за цифрова самоличност. За осигуряване на функционирането му ще бъде предоставен свободен и безплатен достъп до информационни фондове за български лични документи, данни от ЕСГРАОН и други автентични източници.
В проекта е предвидено изграждането на интеграционни интерфейси с помощта на държавния хибриден частен облак и среда за междурегистров обмен. Архитектурната рамка включва регистър на участниците, доверителни списъци, доставчици на данни за идентификация, доставчици на електронни удостоверения за атрибути, доверяващи се страни и посредници. Осигурени са и механизми за онлайн и офлайн използване на портфейла.
Доверителни списъци и задължения за приемане
Проектът регламентира създаването и поддържането на електронни доверителни списъци на доставчиците на портфейли, доставчиците на данни за идентификация, публичните органи, издаващи удостоверения за електронни атрибути, както и на доверяващите се страни.
Всички доставчици на електронни административни услуги ще трябва да осигурят възможност за онлайн и офлайн приемане на портфейлите. Висшият съдебен съвет ще интегрира функционалност в единния портал за електронно правосъдие.
Законопроектът предвижда административни санкции в случай на неприемане на портфейл, когато това е задължително, както и при предоставяне на портфейл без регистрация.
Сертифициране, надзор и сътрудничество с Европейския съюз
Въвежда се национална схема за сертифициране на европейските портфейли, която ще бъде утвърдена от Министерския съвет. Оценката на съответствието ще се извършва от акредитирани органи, а министърът на електронното управление ще осъществява надзор над доставчиците.
Министърът ще изпълнява и ролята на единно звено за връзка с Европейската комисия по въпроси като уведомяване за сертифицирани портфейли, надзорни органи и пробиви в сигурността.
Очаквани ползи и следващи стъпки
Сред основните цели на закона са въвеждането в експлоатация на българския европейски портфейл, осигуряване на по-лесен достъп до електронни услуги, намаляване на административната тежест, както и повишаване на сигурността и доверието при електронните взаимодействия.
След приключване на обществената консултация ще бъде изготвена справка с предложенията и становищата на заинтересованите страни.
Очакванията са скоро всяка държава членка на ЕС да осигури европейски портфейл на своите граждани, жители и предприятия, който да гарантира сигурна, надеждна и защитена цифрова идентификация на територията на целия Европейски съюз.
