България слага край на валутния борд и влиза в паричната политика на ЕЦБ

От 1 януари 2026 година България ще сложи край на валутния борд и ще започне да прилага паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), като страната ще разполага с глас и влияние при вземането на решенията в институцията. Това разкри членът на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Любомир Каримански в интервю за БНТ.

Край на валутния борд и начало на нова парична политика

Любомир Каримански уточни, че преходът от валутен борд към интегрирана парична система ще наложи съществени промени и пренастройка на вътрешните системи на централната банка.

„Много е важно да кажем, че 1 януари 2026 година е краят на валутния борд и началото на парична политика, която централната банка ще следва от Европейската централна банка. Това дава посоката на емисионното управление на централната банка да пренастрои доста системи вътре в самата нея“, каза той.

Специалистът подчерта, че България вече ще има глас в решенията на ЕЦБ, което позволява страната да оказва влияние върху паричната политика на еврозоната. По думите му, управителят на БНБ ще участва в гласуването и ще отстоява позицията и интересите на страната.

„Управителят на централната банка участва в гласуването и спокойно може да влияе по начин, по който отстоява позиция на България и мнението на БНБ за едно или друго нещо, което би повлияло на паричната политика“, посочи Каримански.

Осигуряване на евробанкноти и текущи предизвикателства

По отношение на обезпечаването с евробанкноти специалистът успокои, че няма причина за притеснение. България ще осигури необходимите количества средства, за да гарантира стабилността на паричната система.

Любомир Каримански даде и критична оценка на политиките на Европейския съюз, особено що се отнася до разходите за въоръжаване. Той изрази загриженост, че концентрирането на все повече средства в тази сфера може да ощети други важни сектори, като селското стопанство.

„Притеснително е, че отделяме чак толкова много пари за въоръжаване на Европа“, заяви Каримански и допълни, че инвестициите в оръжия не водят до производство на стоки и услуги, което ограничава възможностите за развитие на реалната икономика.

Ролята на еврото като инструмент и перспективи за бюджетната политика

Според Каримански еврото трябва да се възприема като инструмент за стабилност, а не като универсално решение на икономическите предизвикателства в България. Той постави акцент върху необходимостта от запазването на фискалната дисциплина като основен фактор за устойчивостта на икономиката.

В същото време той изрази скептицизъм относно възможността бюджетът за настоящата година да бъде изпълнен според заложените параметри. Каримански отбеляза, че след като целта за присъединяване към еврозоната е вече постигната, не е ясно какви са приоритетите на правителството в следващите месеци.

„Има неяснота какви са приоритетите на правителството, след като целта за присъединяването към еврозоната е изпълнена“, каза той.

Бъдещи перспективи след влизането в еврозоната

Промяната в паричната политика на България ще доведе до нова ера в управлението на националната валута и икономика. С участието си в Европейската централна банка, страната ще има възможност да влияе на важни решения, които формират бъдещето на еврозоната.

В същото време обаче, предизвикателствата във вътрешната финансова и икономическа политика ще изискват внимателно планиране и последователни действия, за да се осигури стабилност и устойчив растеж.