България се готви да стане част от еврозоната през 2026 г.
След изпълнение на строгите критерии България очаква одобрение за въвеждане на еврото и среща обществено неодобрение и протести
На първи януари 2002 година беше въведена физическата форма на еврото в 12 държави от Европейския съюз. Тази събитие беляза край на периода, в който еврото се използваше само като счетоводна валута. Новата валута формира общия паричен съюз сред приблизително 308 милиона граждани в Австрия, Белгия, Финландия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания, съобщава Европейският нюзрум — платформа, която обединява 23 европейски информационни агенции, включително Българската телеграфна агенция (БТА).
Историята и израстването на еврото
Идеята за икономически и паричен съюз в рамките на Европейския съюз просъществува десетилетия, а въвеждането на еврото място в международната финансова система изигра важна роля въпреки кризата с държавния дълг през периода 2008-2012 г. От първоначалните 12 държави еврозоната се разшири до 20 членки, като България е на път да се присъедини като 21-вата.
През юни Европейската комисия одобри присъединяването на България към еврозоната с начало на валутното членство от януари 2026 г. Решението получи подкрепа от Еврогрупата и министри на икономиката и финансите на ЕС. Предстоят още последни одобрения от Европейския съвет, които се очаква да бъдат дадени до началото на юли.
Подготовка на България и обществени реакции
Комисията подчерта, че България е изпълнила стриктните критерии за приемане на еврото, които включват стабилност на цените, валутния курс, дългосрочните лихвени проценти и устойчивост на публичните финанси. С над 6 милиона жители страната е работила усилено за намаляване на инфлацията и вече провежда информационни кампании, обновява банкомати и въведе двойно ценообразуване в лева и евро.
Правителството и представители на ключови сектори приветстват процеса. Премиерът Росен Желязков го определи като „забележителен ден“, последвала дългогодишни реформи и сътрудничество с европейските партньори.
В същото време обаче в обществото има и негативни настроения. Протести организира проруската опозиционна партия „Възраждане“, а президентът Румен Радев изрази съмнения относно времето за присъединяване към еврозоната и предложи референдум по темата. Обществената подкрепа за въвеждането на еврото намалява - според проучване на Евробарометър 50% от българите са против, а 43% са за.
Гражданите изразяват както очаквания за лесно пътуване и икономически ползи, така и тревоги за инфлация и загуба на национална идентичност, а правителството следи за злоупотреби с ценообразуването.
Еврозоната: развитието и противоречията
След първоначалното въвеждане на еврото страни като Испания, Португалия и други се възползваха от икономическите предимства на общата валута, макар и с предизвикателства като загуба на контрол върху националната парична политика. Кризи като тази от 2008 г. показаха недостатъците на ограничената фискална автономия в рамките на еврозоната.
През годините нови държави се присъединиха - Словения, Кипър, Малта, Словакия, балтийските държави и най-скоро Хърватия през 2023 г., която се присъедини в период на висока инфлация. Въпреки това общественото мнение в някои страни остава разделено.
Някои държави като Дания, Швеция, Чехия, Унгария и Полша все още не са в еврозоната по различни причини, включително липса на политическа подкрепа и нежелание за загуба на национална валута. Например в Чехия по последни данни само около една четвърт от населението подкрепя въвеждането на еврото.
Евро и извън ЕС
Интересен случай е Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС, но чрез валутен борд обвързва националната си валута с еврото. Това носи определени икономически предимства, но и рискове, тъй като страната няма контрол върху паричната политика на еврозоната.
Дигиталното евро предизвиква дискусии
Междувременно Европейската централна банка подготвя въвеждането на дигиталното евро, което е форма на дигитална валута, обезпечена от ЕЦБ. Все още няма решение за въвеждането и графика на тази нова форма на пари, но темата предизвиква множество неверни твърдения и страхове по отношение на липсата на пари в брой и засиления финансов контрол.
