България подобрява позицията си в класацията по конкурентоспособност с една стъпка

България заема 57-о място в световната класация по конкурентоспособност за 2025 г., като подобрява позицията си едва с една стъпка спрямо предходната година. Това показва последното издание на Годишника на световната конкурентоспособност, публикувано от Международния институт за управленско развитие (IMD) от Швейцария.

Позицията на България в глобалната конкурентоспособност

В сравнение с 2020 г., България е загубила девет места в класацията, а от 2009 г. насам позицията й е спаднала с 19 места. Така страната ни остава една от най-слабо конкурентоспособните икономики в Европа. Национални партньори на IMD за България са Фондация "Приложни изследвания и комуникации" и Центърът за изследване на демокрацията.

Анализаторите от института посочват, че България разполага с някои позитивни фактори – стабилна търговска позиция в Европейския съюз и силна фискална дисциплина. Те подчертават, че страната може да намали изоставането си през следващите десет години, ако спешно модернизира управлението си, засили инвестициите в иновации и се справи с проблемите в работната сила и демографията.

Силни и слаби страни на българската икономика

Годишната класация оценява конкурентоспособността по четири основни стълба: икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура. България получава добри оценки за макроикономическа стабилност, която се проявява с ниска инфлация, балансиран текущ баланс и едно от най-ниските нива на безработица в Европейския съюз.

Съществуват и други позитивни фактори, като достъпна работна сила, подобряваща се цифрова свързаност и увеличаващ се износ на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) услуги.

В същото време класацията подчертава сериозни структурни препятствия за трансформацията на България в икономика, базирана на иновации. Сред тях са изтичането на мозъци, застаряването на населението, слабости в управлението и недостатъчни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

Перспективи и предизвикателства пред България

Анализаторите от института изтъкват, че предстоящото присъединяване на България към еврозоната през януари 2026 г. е рядка възможност за укрепване на доверието на инвеститорите и по-тясна интеграция в европейските производствени вериги. Въпреки това предупреждават, че този шанс може да бъде пропуснат без бързи реформи.

Руслан Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията, коментира: „Икономиката не може да разчита вечно само на ниските разходи, заплати и данъци.“ Атанас Недялков, старши анализатор „Иновации и финанси“ във Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, допълва: „Без спешни реформи в образованието, иновациите и управлението, еврото няма да бъде катализатор – то ще бъде пропусната възможност.”

Докладът също така откроява нарастващата разлика между възприятията на бизнес лидерите и статистическите данни. Докато бизнесът продължава да оценява наличието на квалифицирана работна сила като ключов актив на България, реалните показатели показват намаляващ кадрови потенциал и засилена емиграция. Може би това разминаване се дължи на нови данни за връщане на квалифицирани кадри в страната.

В заключение класацията акцентира върху необходимостта от национални усилия за задържане на младите хора, съгласуване на образователната система с пазарните нужди и възстановяване на доверието в институциите.

Глобални фактори и външни влияния

По отношение на световния контекст, проучването констатира, че конкурентоспособността глобално е в състояние на сериозна нестабилност. Военният конфликт в Украйна, нарастващото икономическо напрежение между Съединените щати и Китай, както и завръщането към протекционистки търговски политики повишават несигурността на пазарите.

Особено засегната е Европа, която е под натиск за укрепване на отбранителните си възможности, развиване на индустриалната база, осигуряване на енергийна сигурност и увеличаване на инвестиционната си привлекателност, се посочва в доклада.