България изпитва над 25% дефицит на работна ръка въпреки вноса

Въпреки увеличаването на вноса на работна ръка от трети страни след 2021 г., България продължава да изпитва сериозен дефицит на работници, който се задълбочава с над 25%. Това се посочва в доклад на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), публикуван наскоро.

Според анализа на ЕКИП страната разполага с над 1 милион неактивни лица, от които около 85 000 изразяват желание да работят. Същевременно България заема едно от последните места в Европейския съюз по инвестиции в капитал и роботизация, което допълнително утежнява кризата на трудовия пазар. Спадът в инвестициите и технологичното обезпечаване е основна причина за засилващия се дефицит на работна ръка, отбелязват експертите.

Причини за нарастващия дефицит на работна ръка

Георги Вулджев, автор на доклада „Защо България няма нужда от внос на работна ръка“, коментира пред Нова тв, че въпреки огромния внос на чуждестранни работници, проблемът с недостига на хора в трудоспособна възраст не се решава. „За последните 3-4 години имаме четирикратно увеличение на внесената работна ръка, но дефицитът не намалява“, обясни той.

По думите му, в секторите с най-голям внос на чуждестранни работници дори се наблюдава спад в коефициента на заетост. Това не е следствие от намаляването на населението. Вулджев посочи, че страната има огромен резерв от неактивни хора, които дори не се регистрират като безработни. „Защо не се полагат повече усилия за тяхната интеграция? Мнозина от тях имат желание да работят, но са обезкуражени от дългото търсене на подходящи условия“, заяви той.

Експертът отбеляза, че допустимите квоти за чуждестранни работници са до 40% от персонала в дадена компания. В момента тече обсъждане за удължаване на разрешителния период за престой до три години. „В практика се приспособихме към внос на евтина работна ръка, което също не решава основните проблеми“, допълни Георги Вулджев.

Позицията на бизнеса относно вноса на работна ръка

Васил Велев, председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), счита, че вносът на чуждестранна работна ръка частично облекчава липсата на работници, но проблемът изисква по-активни мерки. „Трябва да увеличим и ускориМ процеса на внос, защото без хора няма инвестиции и не можем да поддържаме икономическия растеж“, заяви той.

Велев обясни, че чуждите работници струват около 25% повече от българските, тъй като работодателите покриват разходи за настаняване и двупосочен билет. „Няма работещ работодател, който да предпочете чужденец пред българин, ако има такава възможност“, подчерта той.

Според него годишният дефицит на работна ръка възлиза на между 200 000 и 250 000 души. В момента трудовата миграция в България е предимно сезонна, като около 13 000 чужденци работят по едногодишни разрешителни за единен трудов пазар.

Перспективи и предизвикателства пред пазара на труда

Данните и анализите от доклада на ЕКИП очертават сериозни предизвикателства пред българския пазар на труда. Нарастващият дефицит на работна ръка не се компенсира ефективно нито от вътрешни резерви, нито от внос на служители от трети страни. Липсата на инвестиции в капитал и роботизация също затруднява разрешаването на проблема.

Експертите и представителите на бизнеса призовават за интегриран и дългосрочен подход, който да включва подобряване на условията за заетост, стимулиране на неактивните групи и оптимизиране на трудовата миграция като част от цялостната политика за развитие на икономиката и пазара на труда в България.