България е на трето място в ЕС по капацитет за съхранение на енергия с батерии

България се нареди на трето място в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия с батерии през 2025 година, съобщиха от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ). Страната отбелязва впечатляващ ръст от над 1100% само за една година и се превръща в един от най-бързо развиващите се пазари в Европа, показват данните от годишния доклад на Европейската соларна асоциация (SolarPower Europe).

От около 200 мегаватчаса (MWh) инсталиран капацитет през 2024 г., България достигна близо 2500 MWh към края на 2025 г. Очаква се още през настоящата година този капацитет да се увеличи четири до пет пъти, като в момента в страната се изграждат над 10 000 MWh батерии, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Рекорден растеж на пазара за съхранение на енергия в Европа

Европейският съюз отчете рекордна година през 2025 г. с повече от 27 гигаватчаса (GWh) инсталиран нов капацитет за съхранение на енергия – увеличение от 45% спрямо предходната година. В този контекст България заема третото място в ЕС след Германия и Италия с дял от 9% от новоинсталирания капацитет за съхранение през 2025 г.

Общият капацитет за съхранение на енергия в Европа вече е десетократно по-голям в сравнение с 2021 г. Според анализите на Европейската соларна асоциация до 2030 г. този капацитет трябва да се увеличи отново десетократно, за да се осигури стабилност на електроенергийните системи и да се ускори преходът към зелена енергия.

България – нов технологичен център за батерии и енергия

През 2025 г. България отбеляза още едно значимо постижение, като в страната заработи първата в Европа гигафабрика за батерийни системи с признат стратегически статут според европейските регулации за индустрии с нулеви емисии. Това поставя страната сред малцината в ЕС, които не само внедряват, но и произвеждат ключови технологии за енергиен преход.

В допълнение, българските строителни и инженерни компании се утвърждават като водещи на европейския пазар за интеграция на големи соларни централи и индустриални батерии, реализирайки проекти из целия континент и позиционирайки България като пример за качество и експертиза.

„Този темп ясно показва, че батериите вече не са екзотика или технология на бъдещето. Те са ключов елемент на днешната енергетика“, коментира председателят на АПСТЕ Никола Газдов.

Предизвикателства и потенциал в енергийната трансформация

Газдов отбелязва, че за България енергийната промяна е преди всичко икономическа тема, а не просто климатична цел. „Токът от възобновяеми източници е изключително евтин, което прави индустрията конкурентна, привлича инвестиции и задържа работни места“, допълва той. Според него местният ресурс ВЕИ предоставя повишена енергийна сигурност, особено в условия на геополитически кризи, тъй като никой външен фактор не може да повлияе на производството на слънчева и вятърна енергия.

Пазарните данни показват, че цените на електроенергията са най-ниски през деня, когато слънцето произвежда енергия, и се покачват през вечерния пик. Соларната енергия през топлите месеци осигурява до над 70% от потреблението на електроенергия през светлите часове. Батериите позволяват да се съхранява евтината дневна енергия и да се използва в часовете с най-високо търсене и цена.

За да се постигнат стабилни и ниски цени през цялата година, е необходима и вятърна енергия, която естествено допълва слънчевата, тъй като произвежда най-много електроенергия вечер и през зимата.

В същото време АПСТЕ предупреждава за сериозен риск за бъдещото развитие на възобновяемата енергия и батериите, породен от високите държавни продуктови такси за бъдещо рециклиране. В България те са между 5 и 10 пъти по-високи в сравнение с други европейски държави, което оскъпява соларните панели и батериите значително.

Според асоциацията проблемът не е в идеята за рециклиране, а в начина на въвеждане и прилагане на тези такси. В страната няма изградена инфраструктура за рециклиране, а таксите имат по-скоро санкционен характер и не кореспондират с реални бъдещи разходи. Това създава ситуация, в която бизнесът плаща високи суми без гаранция за ефективно рециклиране и без механизъм за отчетност.

„България е в решаващ момент от енергийната си трансформация“, обобщава Никола Газдов. „Предвидимите правила и разумните политики са ключови за поддържане и увеличаване на конкурентното предимство на страната, която вече води в съхранението на енергия и има потенциала да се превърне в основен балансьор в региона.“