40 години Шенгенско пространство: успехи и предизвикателства пред свободното движение
От подписването на Шенгенското споразумение до разширяването с България и Румъния – баланс между икономически ползи и нови гранични проверки
На 14 юни 2025 г. Шенгенското пространство отбелязва своята 40-годишнина от подписването на историческото Шенгенско споразумение, което определя основите на свободното движение в Европа. Въпреки големите икономически и социални ползи, предизвикателства при прилагането му в някои държави пораждат тревоги за бъдещето на тази интеграционна зона, съобщава Европейският нюзрум.
Началото на свободата на движение в Европа
Всичко започва в един летен ден на 14 юни 1985 г., когато представители на правителствата на Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия се срещат на лодка в град Шенген, разположен на река Мозел, където се събират границите на три страни. Там е подписано споразумението за постепенното премахване на граничните проверки.
Това довежда до създаването на единна зона през 1995 г., която позволява пътуване без паспорти в голяма част от Европа. Днес в Шенгенското пространство влизат 29 държави – 25 от Европейския съюз плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Ирландия и Кипър са изключения поради специфични политически и географски причини.
Икономически и социални ползи от разширяването
Присъединяването на Румъния и България към Шенген през януари 2025 г. поставя нов акцент върху икономическите преимущества. Финансовият министър на Румъния Танцош Барна посочва, че премахването на граничните проверки е улеснило логистиката, ускорило движението на стоки и услуги и е подобрило конкурентоспособността на страната на европейските пазари.
В България премиерът Николай Денков оценява това присъединяване като „най-големият успех на българската дипломация“ след влизането ѝ в ЕС през 2007 г. Според председателя на Камарата на автомобилните превозвачи Димитър Димитров, преди влизането в Шенген сектора е губел около 300 милиона евро годишно заради забавяния по границата с Румъния, при средно чакане от 10 до 15 часа.
Подобни ползи се наблюдават и в Хърватия, която се присъедини през 2023 г. Там премахването на граничния контрол значително подобри туристическия поток, премахвайки километричните опашки на границите със Словения и Унгария през летните месеци.
Предизвикателства и ограничения пред Шенген
Въпреки успехите, Шенген се сблъсква с редица предизвикателства, особено относно безопасността и миграционния контрол. Някои държави възстановиха временни гранични проверки с мотива за борба с тероризма и незаконната миграция. Франция например, след атентатите от 2015 г., периодично предполага проверки, които се удължават на всеки шест месеца.
Австрия и Словения въведоха проверки по границите си с Унгария, Хърватия и Италия, като тези мерки остават в сила. Въпреки опасенията в Хърватия, че проверките могат да ограничат свободното движение, те не са систематични и трафикът все още е сравнително свободен.
Новото германско правителство, встъпило в длъжност през май 2025 г., засили граничните проверки, което създаде напрежение със съседите им. Люксембургският министър на вътрешните работи Леон Глоден предупреди, че „трябва да избягваме създаването на граници в съзнанието на хората“ и призова за съхраняване на Шенген.
Полският премиер Доналд Туск също осъди действията на Германия и не изключи възможността за въвеждане на временен граничен контрол между двете държави това лято, ако ситуацията се усложни.
Отстояване на идеята за отворени граници
В същото време някои държави като Белгия и Португалия избягват чести гранични проверки, залагайки на свободното движение и минимални пречки за търговията и пътуващите. Белгия, например, е прибягвала до затягане на контрол единствено в пандемията от КОВИД-19 през 2021 г., въпреки натиска от мигрантски потоци и случаи на сигурност.
Обновеният музей в Шенген, който предстои да бъде открит в събота като част от честванията на юбилея, има за цел да напомни за ценността на тази европейска интеграция. Директорката му Мартина Кнайп отбелязва, че докато през 2010 г. отворените граници се празнуваха, през последното десетилетие и особено след миграционната криза и пандемията, се появиха настроения на съмнение.
Кметът на Шенген Мишел Глоден подчертава значимостта на идеята: „Успяхме да премахнем границите между държавите и границите в съзнанието на хората никога не трябва да се появят отново“.
