"Възраждане" алармира за липса на устойчива фискална стабилност в България
Депутатът Димо Дренчев критикува финансовото управление и посочва рискове от свръхдефицит и проблеми с БЕХ

Политическата партия „Възраждане“ обяви от парламентарната трибуна, че България не разполага с устойчива фискална стабилност и изрази сериозни притеснения за финансовото състояние на страната. Според тях Министерството на финансите забавя публикуването на данните за бюджета, което допълнително усложнява прозрачността и доверието.
Липса на ясна финансова политика и сигнали за увеличаване на дефицита
Димо Дренчев, депутат от „Възраждане“, подчерта, че Министерството на финансите не споделя предварителните оценки за бюджетния дефицит към края на май, въпреки че не е законово задължено да го прави. Това се възприема като тревожен сигнал за финансовото управление на страната.
„На първо място, нямаме устойчива фискална стабилност, а в договора от Маастрихт е записано, че страните кандидати трябва да демонстрират устойчиво изпълнение на критериите“, каза Дренчев.
Според него вече преди края на първото полугодие има индикации, че дефицитът ще надхвърли 3% от БВП. При това постъпленията от данъци са значително под планираните нива – към момента те са само 25% от годишния план, вместо очакваните над 33%, които би трябвало да бъдат отчетени още към края на март.
„Информацията, с която разполагаме, показва, че Министерството на финансите ще отчете дефицит от 2,9 милиарда лева за май и юни. Така с натрупване през годината отрицателното салдо може да достигне 4,8 милиарда лева, което е близо 2,4% от БВП“, обясни депутатът и допълни, че до края на лятото дефицитът вероятно ще достигне критичния праг от 3%, след който България ще бъде счетена за държава със свръхдефицит.
Проблеми с БЕХ и финансовата политика на правителството
„Възраждане“ поставя под въпрос и действията около Българския енергиен холдинг (БЕХ). Миналата седмица холдингът изтегли облигационен заем на стойност 800 милиона евро, който почти изцяло покрива сумата на дивидентите, изтеглени от холдинга от страна на Министерството на финансите при предишното правителство, водено от Николай Денков и финансов министър Асен Василев.
„Това показва, че парите, които държавата е взела от БЕХ, всъщност са необходими на холдинга. Сега той е принуден да тегли заем, като ще плаща по-висока лихва, отколкото ако правителството беше осъществило това финансиране директно“, коментира Дренчев.
Той посочи още, че през последните две години правителството е избягвало свръхдефицит чрез „обезкървяване“ на БЕХ, а сега се опитва да покрие дефицита, като предварително събира данъци, които се отнасят за следващата година. Според „Възраждане“ тези действия са ясен индикатор, че България не разполага с устойчива фискална стабилност.
Значимост на фискалната стабилност за еврото
От „Възраждане“ продължават да изразяват съмнения в готовността на България да приеме еврото като национална валута. Те посочват, че устойчивата фискална стабилност е ключово изискване в Маастрихтския договор за държавите-кандидати и в настоящата ситуация страната не изпълнява този критерий.