Върховният административен съд потвърди законността на минималната работна заплата

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли искането на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за отправяне на преюдициално запитване, което се отнасяше до законността на Наредбата за определяне размера на минималната работна заплата. Решението беше оповестено официално от съда.

Постановление за минималната работна заплата и съдебното разглеждане

Спорът се отнася до постановление на Министерския съвет от 23 октомври 2024 г., с което беше определен размерът на минималната работна заплата на страната. ВАС прие, че постановлението е в съответствие с Кодекса на труда и неговата основна цел – да регламентира цената на нискоквалифицираната работна сила, като взема предвид широкия социален и икономически ефект на този индикатор.

Съдебният състав подчертa, че нормативният акт е издаден от компетентен орган и при създаването му не са допуснати съществени нарушения по административнопроизводствените процедури. В решението се посочва, че Пленумът подкрепя изводите на по-долните инстанции, които също не са констатирали съществени пропуски при приемането на постановлението.

Социален и правен контекст на решението

В мотивите ВАС цитират Конституцията, според която всички работници и служители имат право на минимално трудово възнаграждение, адекватно на извършената работа, както и на здравословни условия на труд, почивки и отпуски. Освен това съдът обърна внимание на факта, че макар нормите на вторичното право на Европейския съюз да не са все още транспонирани в националното законодателство, те все пак са отчетени при взимането на решения.

Коментарът на ВАС включва и оценката на въздействието на постановлението, където в частта „Проблеми за решаване“ е представен задълбочен анализ на множество документи, свързани с темата. Проектът е разгледан и от Националния съвет за тристранно сътрудничество, което отговаря на изискванията на европейските директиви за консултации със социалните партньори.

Съдът отчете, че в нормативния акт са взети предвид както потребностите на работниците и техните семейства, така и икономическите фактори и развитието на националната икономика. Затова иска за преюдициално запитване, свързано със съответствието на Кодекса на труда с европейското законодателство, бе отхвърлен.

Реакцията на Асоциацията на индустриалния капитал

В началото на ноември миналата година АИКБ внесе жалба до ВАС, с която поиска отменяне на постановлението за минималната работна заплата. Според асоциацията нормативният акт е приет въпреки възражения от страна на един от социалните партньори, без да бъдат взети под внимание тяхните аргументи.

От 1 януари 2025 г. постановлението определя минималната работна заплата в България на стойност 1077 лв. АИКБ твърди още, че актът нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 година.

Влияние върху социалния диалог и законодателството

Решението на ВАС е окончателно и поставя ясна позиция по отношение на спазването на законовите и конституционни норми при регулирането на минималните трудови възнаграждения. Съдебното становище потвърждава, че процедурите за издаване на подзаконовите нормативни актове по тази тема са проведени коректно и са отчетени както националните, така и международните изисквания.

Това решение има значение за бъдещото развитие на социалния диалог в страната и за начина, по който се балансират икономическите и социалните интереси при определянето на минималната работна заплата.