Васил Димитров подчерта нуждата от национален календар на фестивалите в България
Председателят на БФА изтъкна ролята на единната платформа за културните събития и държавната подкрепа за устойчиво развитие
Най-важната стъпка за развитието на качествен културен туризъм в България е създаването на национален календар на фестивалите. Това заяви председателят на Управителния съвет на Българската фестивална асоциация (БФА) Васил Димитров по време на националната конференция „Фестивалите на България през призмата на туристическата динамика“, проведена във Варна.
Необходимост от единен и достъпен календар на фестивалите
Към момента в министерствата на културата и туризма съществуват различни, но непълни регистри на фестивалите. Българската фестивална асоциация е създала преди години календар само за София, но по думите на Васил Димитров събирането на пълна информация е изключително трудно заради хилядите събития и бързото развитие на сектора през последните години.
„Националният календар трябва да се изготви с активното участие на организаторите на фестивали. Това ще позволи всеки, който желае да популяризира своето събитие, да въведе, поддържа и актуализира информацията в една обща платформа“, обясни Димитров.
Той подчерта, че контрол върху данните следва да упражняват министерствата на туризма и културата, както и БФА. Все пак посочи, че до момента от страна на Министерството на културата не е проявен интерес за включване в този процес.
Ролята и дейността на Българската фестивална асоциация
В момента в БФА членуват около 30 от най-големите артистични фестивала в страната, като „Варненско лято“, Софийски музикални седмици и Европейския музикален фестивал. Асоциацията е част от Европейската фестивална асоциация и участва в нейната програма „Европа за фестивалите и фестивалите за Европа“, която оценява събитията по различни критерии.
«Много български фестивали вече са получили титлата „европейски фестивал“. Това осигурява тяхното включване в каталога на асоциацията, наличен в хартиена и дигитална форма. В него организаторите имат възможност да промотират събитията си, да качват програмата, датите и информация за продажбата на билети“, посочи Васил Димитров и допълни, че българският национален фестивален календар следва да бъде изграден по подобен модел.
Дългосрочно планиране и държавна подкрепа като ключ към успеха
Друг основен фактор за развитие на качествения културен туризъм според председателя на БФА е дългосрочното планиране на фестивалите, което изисква стабилно и предсказуемо финансиране.
„Трябва да се определят значимите за България фестивали, които да разчитат на държавна или общинска подкрепа за няколко години напред. Това ще позволи на организаторите да планират програмите си с ясна представа за наличните ресурси.“
По думите на Димитров, местната власт проявява желание да развива такава политика, но бюджетите се определят в началото на годината, след което се решава кои събития ще бъдат финансирани. Това обаче затруднява културния туризъм, тъй като липсва прогноза за ресурсите на фестивалите поне три години напред, което респективно ограничава планирането, промоцията и сътрудничеството с туристическите оператори.
Примери и международни модели за развитие
Васил Димитров припомни, че преди няколко години БФА е създала „Бяла книга на фестивалите“, в която е анализиран опита от Норвегия. Там съществува ясна класификация между утвърдените и новите фестивали с потенциал за развитие. Държавният културен съвет на Норвегия определя 16 ключови фестивала с бюджет от по 15-20 милиона евро, както и 32 по-малки форума с възможност да се изкачат до по-висока категория при доказване на качествата си.
Значението на взаимодействието между културните оператори и институциите
Според Димитров конференцията във Варна е важен форум за задълбочаване на диалога и сътрудничеството между фестивалните организатори и държавните институции. В последните десет години фестивалите и туристическият сектор се развиват динамично, но все още липсва достатъчно опит и систематичен подход в тяхното взаимодействие.
„Действията са на моменти неорганизирани, макар и двете страни да имат желание за по-добра координация. Това е процес, в който трябва да се уеднаквят целите и интересите на всички участници“, заключи председателят на БФА.
