Смъртността в България остава най-висока в ЕС през 2024 г.
Детската смъртност е с 50% над средната за Европа, а регионалните различия отразяват диспропорции в здравния достъп.
Смъртността в България остава най-високата в Европейския съюз, като детската смъртност в страната е с 50% по-висока от средната европейска стойност. Това става ясно от последните данни за смъртността и продължителността на живота, представени от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (ИИНЧ – БАН).
Смъртност и продължителност на живота в България
През 2023 г. общият коефициент на смъртност у нас достига 15,7 промил (‰), а през 2024 г. леко намалява на 15,6‰. За сравнение, средният коефициент на смъртност в Европа за 2023 г. е 10,8‰. Въпреки че този показател за България отчита лек спад спрямо 2018 година, когато е бил 16,2‰, той остава най-високият на континента.
През миналата година в страната са починали 100 736 души – брой, който подчертава предизвикателствата пред здравната система и обществото като цяло.
По отношение на продължителността на живота, за периода от 1960 до 2023 г. тя е нараствала постепенно с около една година на всеки десетилетие, достигайки 75,8 години. Въпреки това ръстът е бавен в сравнение с европейския контекст, където през 2023 г. очакваната продължителност на живота е 81,4 години.
Детска смъртност и регионални различия
Значителен принос за удължаване на живота има намаляването на детската смъртност, която през 2024 г. достига най-ниските си стойности откакто се следи – 4,5 ‰. Въпреки това, тя остава 1,5 пъти по-висока в сравнение със средната стойност за Европа.
Данните на института отразяват също така сериозни регионални различия в смъртността. През 2024 г. най-нисък коефициент на смъртност е регистриран в София-град (11,3‰), а най-висок – във Видин (24,3‰).
Отчита се, че смъртността в селските райони е значително по-висока – 20,7‰, което е 1,5 пъти повече от смъртността в градовете, която е 13,8‰. При детската смъртност разликите са още по-големи: в селата тя е 7‰, докато в градовете е 4,2‰ за 2023 г., което означава близо 1,7 пъти по-висока детска смъртност в селските райони.
Фактори и предизвикателства
Анализът на тези данни подчертава нуждата от ефективни мерки за подобряване на здравния статус на населението, особено в селските райони и региони с по-висока смъртност като Видин. Разликите между градските и селските райони показват значителни диспропорции в достъпа до здравни услуги и социално-икономическите условия.
Въпреки някои положителни тенденции, като забавяне на смъртността и удължаване на живота, България трябва да се справи с комплексни социални и здравни проблеми, за да може да приближи показателите си към европейските стандарти.
