Само 6% от българите водят здравословен начин на живот, според изследване

Само 6% от българите водят здравословен начин на живот, а едва 2% спортуват ежедневно, сочи национално изследване на изследователски център „Тренд“, възложено от компания „Хелт Метрикс“. Проучването, проведено между 12 и 18 май 2025 г. сред 1001 пълнолетни български граждани, показва сериозни предизвикателства пред усилията за подобряване на здравето на населението.

Основни пречки пред здравословния начин на живот

Една от най-често посочваните бариери е финансовият фактор – 48% от анкетираните смятат, че здравословният начин на живот е прекалено скъп. Допълнително 41% изтъкват затруднен достъп до качествена храна като основна пречка. Други фактори, които ограничават воденето на здравословен начин на живот, са липсата на мотивация и на надеждна информация.

Димитър Ганев от „Тренд“ отбелязва, че по-често здравословен режим поддържат по-млади хора, с висше образование, с по-добри финансови възможности, живеещи в София и големите областни градове.

Хранителни навици и физическа активност

Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. Всекидневната консумация на преработена храна е характерна за 9%, а 23% приемат такава плодова храна няколко пъти седмично. Младите жители на София са по-склонни да консумират фаст фууд в сравнение с останалите.

Физическата активност е силно ограничена – 2% спортуват всеки ден, а 13% го правят няколко пъти седмично. Повечето българи – 55%, никога не спортуват. Сред тези, които тренират, 60% го правят с цел подобряване на здравето. Основните причини за липса на спорт са възраст, липса на време и мотивация.

Диети и източници на информация за здравословно хранене

Относно диетите, 77% от хората заявяват, че не са спазвали диета, а само 3% използват редовно продукти, добавки или лекарства за отслабване. 15% приемат такива продукти инцидентно.

Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи споделя, че малцина следват режими, препоръчани от лекари. Основният източник на информация относно храненето са приятели и онлайн източници. Тя подчертава необходимостта от лесен достъп до консултации с диетолози.

Дулева изтъква също, че според данни от съвместно изследване с Световната здравна организация между 2008 и 2023 г., затлъстяването сред децата се изместило от по-висок към по-нисък социално-икономически статус. Особено засегнати са децата от селските райони, които имат по-лош антропометричен статус и хранителен модел. Тя обръща внимание на риска от консумацията на сол, захар и преработени меса и допълва, че здравното образование в училищата към момента не постига необходимите резултати.

Последствията от нездравословния начин на живот

Проф. Цветалина Танкова от Медицинския университет в София подчертава, че здравословното хранене може да предотврати сериозни заболявания. Затлъстяването е заболяване, което до голяма степен се влияе от начина на живот. Сред рисковите фактори тя посочва заседналия режим, нездравословното хранене, ниската физическа активност, употребата на добавени захари, алкохол, тютюнопушене и замърсяване на въздуха.

По нейни данни в световен мащаб над милиард души страдат от затлъстяване. България заема шесто място в Европа по затлъстяване при възрастните и пето при децата. Според проф. Танкова затлъстяването води до стотици заболявания, заради което е нужна спешна работа за повишаване на здравните навици и обществената информираност.

Предизвикателства и възможности за подобрение

Изследването показва, че все още предстои значителна работа за изграждането на здравословна култура сред българите. Финансовите ограничения и липсата на надеждна информация са сред най-големите препятствия. Подобряване на достъпа до качествена храна и лесни консултации със специалисти биха повлияли положително върху този процес.

Фокусът върху здравното образование и повишаването на физическата активност са ключови елементи в борбата с нарастващите показатели на затлъстяването и свързаните с него заболявания.