Ръст на работещите в България без възможност за седмична почивка

Общо 24 на сто от работещите българи не могат да си позволят едноседмична почивка, показват анализи на данни от Евростат за 2023 г. Тревожната тенденция беше оповестена от Европейската конфедерация на профсъюзите и отразена от КНСБ. На фона на нарастващия брой хора в ЕС, които са лишени от възможността да почиват въпреки своя труд, България отчита ръст на работещите, които не могат да излязат в отпуск.

Увеличаващ се брой работещи без възможност за почивка

Анализът на Европейския синдикален институт (ETUI) показва, че през 2023 г. броят на българските работещи, които не отпускат време за ваканция, се е увеличил с над 34 хиляди души, или с 3,8% спрямо предходната година. В целия Европейски съюз хората, които не могат да си позволят поне седем дни почивка, са се увеличили с повече от един милион за една година.

Това, според Европейската конфедерация на профсъюзите, е знак за критична ситуация в качеството на работните места и подчертава необходимостта от възстановяване на социалния договор чрез колективно договаряне.

Общо 41,5 милиона души в ЕС не са могли да си позволят лятна почивка през 2023 г., което е увеличение спрямо 40,5 милиона през 2022 г. Най-засегнати страни са Румъния с почти 4 милиона работещи без ваканция, следвана от Унгария, Португалия и Гърция, а България заема четвърто място с 945 717 души.

Социално-икономически дисбаланс и призиви за промени

Това е трета поредна година с ръст на броя на работещите, които не могат да си позволят почивка, което отразява увеличаващото се икономическо неравенство. По оценки, около 15% от всички работещи в Европа пропускат време със семейството си, докато главните изпълнителни директори получават заплати, които са повече от 100 пъти по-високи от средните заплати на работниците.

Генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, Естер Линч, коментира: „Почивката със семейството или приятелите е важна за нашето физическо и психическо здраве и е основен елемент от европейския социален договор. Тези данни показват извънредна ситуация, в която социалният договор се разпада вследствие на растящото неравенство. Не е изненадващо, че все повече хора не могат да си позволят почивка, докато дивидентите растат много по-бързо от заплатите и главните изпълнителни директори печелят над 100 пъти повече от средния работник.“

ЕКП призовава националните правителства да приложат изцяло Директивата за минимална работна заплата, а Европейската комисия – да осигури законодателство, което да възстанови икономическия баланс чрез Пакета за качествени работни места, очакван през 2023 г.

Българският контекст и усилията на Министерството на труда

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов обяви на среща със социалните партньори на 4 юли, че ведомството му ще посредничи в преговорите за минималната работна заплата и ще търси съгласие, без да налага категорични решения. „Генералната задача, която трябва да решим, е транспонирането на директивата за адекватни минимални заплати в Европейския съюз“, каза той. Министърът подчерта, че минималната заплата няма да бъде по-ниска от сегашното ниво от 1077 лева.

Гуцанов отбеляза също, че при определянето на минималната заплата трябва да се търси баланс – тя трябва да осигурява минимален жизнен стандарт, но също така да отразява труда на работниците.

Необходимост от устойчив социален баланс

„Намирането на подходящ баланс между социалната защита и икономическите възможности е ключово за подобряване на качеството на живот и работните условия. Осигуряването на достъпна почивка за работещите не е само въпрос на личен избор, а на социално справедливи политики“, обобщават експерти в анализа.