Радостин Василев нарече договора с "Боташ" корупционен и ощетяващ българите

Лидерът на партия „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), Радостин Василев, определи сключения договор между "Булгаргаз" и турската компания "Боташ" като корупционен и ощетяващ българските граждани. Това той заяви в кулоарите на парламента по повод днешното изслушване, посветено на договора.

Притесненията около дългосрочния договор с „Боташ“

Радостин Василев подчерта, че големият проблем е в това, че правителство с мандат от само два месеца е подписало 13-годишен договор, което според него не отговаря на интересите на страната. „Заради такива договори българските граждани остават бедни“, коментира той. По думите му, в документа няма клауза за прекратяване или възможност за предоговаряне, а капацитетът по този договор не може да бъде реализиран ефективно.

По време на изслушването в парламента бяха представени становища от Росен Христов, който е служебен министър на енергетиката през 2022 г., Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз", както и Деница Златева, бивш изпълнителен директор на "Булгаргаз" ЕАД и ръководила компанията по време на сключването на договора.

Радостин Василев определи действията им като нанасяне на „огромна щета“ за държавния бюджет. Той настоя прокуратурата да се заеме със случая, което според него е необходимо за изясняване на всички обстоятелства около договора.

Коментар и за протестите в градския транспорт в София

Василев направи коментар и във връзка с продължаващия протест на служителите в наземния обществен транспорт на София. „От 15 години проблемите в градския транспорт са натрупвани по време на управлението на ГЕРБ“, каза той. Според него, по тази тема трябва да бъде питана и Йорданка Фандъкова – бивш кмет на София, а също и настоящ народен представител от ГЕРБ-СДС.

Нужда от прозрачност и отговорност

Случаят с договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ поставя сериозни въпроси за прозрачността и контрола при подписване на дългосрочни договори в сферата на енергетиката. Отсъствието на възможности за прекратяване или ревизиране на договора затруднява гъвкавото управление на ресурсите и може да доведе до финансови загуби за страната.

Обсъждането в парламента подчертава необходимостта от по-стриктна регулация и отговорно поведение на институциите с оглед защита на обществения интерес и предотвратяване на бъдещи корупционни практики.