Психолог и експерт подчертават ролята на комуникацията при рискови поведения на тийнейджъри

Психологът Мария Маринова и експертът по противообществените прояви Петя Петрова акцентират върху значението на комуникацията и личния пример като основни методи за предотвратяване на рискови и екстремни забавления при децата. Двете специалистки коментират случая от началото на септември, когато седем непълнолетни тийнейджъри се покатериха на кран на строяща се сграда в София на височина 205 метра, като подчертават, че забраните могат да имат обратен ефект и да подтикнат към още по-рисково поведение.

Комуникацията като ключ към устойчивостта на тийнейджърите

„Колкото по-добра връзка имат родителите с децата си, толкова по-устойчиви стават тийнейджърите и толкова по-малко търсят екстремност и крайности“, посочи Мария Маринова пред БТА. Психоложката подчерта, че екстремното поведение често е своеобразен сигнал за нуждата на децата от внимание и подкрепа – послание подобно на „Чуй ме! Искам да ме видиш! Липсваш ми“ или „Имам нужда от теб“.

Според Маринова, личният пример на родителите и откритият диалог са носители на сигурност и подкрепа за младежите, което намалява желанието им за рискови прояви.

Опасните увлечения и ролята на превантивните мерки

Петя Петрова, секретар на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, споделя, че опасните селфита, които от около 5-6 години са популярни сред младото поколение, често представляват сериозна опасност и могат да имат трагичен край. Тя посочва, че лекомислието и характерната за възрастта склонност към рискове са сред причините младите да не осъзнават реалната заплаха.

Освен това, Петрова припомня и други младежки „предизвикателства“ като приемането на големи дози медикаменти, които в някои случаи са довели до инциденти както у нас, така и в чужбина.

За да се противодейства на опасните забавления, местните комисии прилагат комплекс от 13 възпитателни мерки, сред които са:

• Ангажиране на свободното време на децата с алтернативни активности като игри, забавления и образователни занимания;
• Провеждане на лекции и обучения относно рисковете от опасни селфита и екстремни поведения;
• Психологическа работа с всяко дете, за да се осигури адекватна превенция според конкретните нужди.

Ролята на родителите и санкциите по закон

Законът предвижда три вида санкции за родители на деца с противообществено поведение: предупреждение, задължение за посещаване на специализирани беседи и консултации за възпитание, както и глоба от 50 до 1000 лв., уточнява Петя Петрова.

Тя призовава родителите да бъдат по-близо до децата си, да разговарят с тях открито и да ги наставляват как да се държат адекватно и без агресия в различни ситуации. „Много трябва да се говори в семейството за рисковете. Личният пример е изключително важен. Забраните сами по себе си не помагат - нормалният разговор и отношението са най-ефективното превантивно средство“, заявява Петрова.

Мария Маринова също апелира към родителите с думите: „Мили родители, говорете с вашите деца, защото това да си говорите е най-добрият начин да имате връзка с вашето дете“. Тя подчертава, че доверието и подкрепата, които детето чувства от страна на възрастните, са ключът към устойчивостта му.

Превенция чрез близост и разбиране

Случаят със седемте тийнейджъри, качили се на високия кран в София, служи като тревожен пример за потенциалната опасност при екстремните увлечения. И двете експерти са единодушни, че социалната и емоционална подкрепа, като позитивната връзка между родители и деца, превъзхождат строгите забрани.

Вместо ограниченията да предизвикват вътрешен бунт, чрез открит и честен диалог може да се създаде безопасна среда, в която младите ще могат да изразяват своите потребности и да избягват рисковите маршрути.