Проучване разкрива нуждите и предизвикателствата на учителската квалификация

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ проведе изследване сред 1515 учители и директори относно видовете и честотата на квалификационните обучения в системата на образованието у нас. Резултатите показват активен интерес към професионално развитие, особено сред по-младите педагози, както и редица предизвикателства в организацията и финансирането на квалификациите.

Основни данни от проучването

Средната възраст на участниците е 47,3 години, което е под средната възраст от 54 години за целия образователен сектор в България. Този факт говори за по-висока мотивация за обучение сред по-младите преподаватели, обясняват от синдиката с председател д-р Юлиян Петров. В изследването преобладават жените, като само 14,7% от анкетираните са мъже – процент, който надвишава действителния дял на мъжете в учителската професия у нас.

Педагогическият стаж на българските учители е средно 23 години, което показва значителен професионален опит. Образователната квалификация на респондентите е предимно висша: 78,9% с магистърска степен, 18,6% с бакалавърска и 2,4% с докторска.

Регулярност и форми на квалификация

От анализа става ясно, че 19,4% от анкетираните са преминали четири и повече квалификационни курса през последната година, а 33,9% – две, което е традиционният модел за обучение. Около 27,1% са взели участие само в едно обучение за същия период.

Финансирането на квалификациите се осъществява основно чрез ресурси, заложени в училищните бюджети, като 68,5% са използвали такива средства. Те са договорени благодарение на синдикалното посредничество чрез националния колективен трудов договор, който гарантира минимум 1% от фонд „Работна заплата“ за квалификация. Въпреки това, една трета от учителите и директорите са покрили разходите си сами, което посочва мотивираността им да поддържат висок професионален стандарт и евентуално недостатъчната релевантност на училищните програми към техните индивидуални нужди.

Към допълнителните форми на обучение се отнасят Националната програма за квалификация (25,1%) и програми, финансирани от синдикатите (16%). Организационният контрол върху избора на квалификационна програма често е упражняван от педагогическите съвети, но около 25% от учителите сами избират посоката си на обучение.

Проблеми и препоръки

Един от сериозните проблеми, установени в проучването, е времето за провеждане на квалификационните обучения – 51% се организират през почивните дни. От синдиката окачествяват тази практика като „порочна“, тъй като тя затруднява възстановяването на учителите и показва липса на институционална подкрепа от Министерството на образованието и науката.

Допълнително, 64,3% от респондентите не са осведомени за общия обем средства, отделяни за квалификация в техните училища, а само 32% посочват, че са били информирани по въпроса.

Освен това, най-предпочитаните институции за квалификация са департаментите за квалификация (42,7%), обучителни неправителствени организации (20%), синдикални обучения (16%) и Националният център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в Банкя (8,6%).

Учителите средно получават по 2,9 квалификационни кредита годишно, което ги поставя сред водещите професии по този показател. Голямото мнозинство – 88,2% – настояват за въвеждането на пет служебни дни годишно за квалификация, отделени от платения годишен отпуск. Такава практика отговаря на европейските модели, където квалификационните дни се провеждат извън учебния график.

Теми и потребности за допълнителна квалификация

81,6% от анкетираните изразяват нужда от допълнителна професионална подготовка. Сред най-желаните теми са:

• нови методи за преподаване – 49%
• борба с бърнаут и прегаряне – 41,8%
• иновации и споделяне на опит – 39,9%
• тренинги по специалността – 38,1%
• психологически аспекти – 32,2%
• права на учителя – 31,8%
• дигитални компетентности – 26,8%
• изкуствен интелект в образованието – 25%
• участие в конференции – 16,8%
• вътрешна квалификация – 14,4%
• изграждане на резилианс – 7,5%
• обща педагогика – 5,5%

„Проучването доказва, че учителската професия изисква постоянна квалификация. Време е Министерството на образованието да уреди административно провеждането на обучителните програми, така че те да са устойчиви, прозрачни и адаптирани към реалните практики в класните стаи“, коментират от синдиката.