Промени в Закона за отбраната удължават служба и регулират противодействието на безпилотни дронове
Нови правила увеличават пределната възраст на военнослужещите и въвеждат възможност за използване на средства срещу безпилотни системи
От днес влизат в сила промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, приети от българския парламент на второ четене на 30 октомври. След като на 11 ноември президентът Румен Радев наложи частично вето, депутатите го отхвърлиха седмица по-късно, запазвайки промените. Те включват удължаване на пределната възраст за военнослужещите, нови правила за използване на средства срещу безпилотни системи и регулации, свързани с дейността на Върховното главно командване.
Основни промени в закона
С приетите изменения пределната възраст за служба на военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, се увеличава с две години. Тази мярка важи за всички категории – от войници до началника на отбраната. Министърът на отбраната Атанас Запрянов уточни, че това ще позволи включването в служба на около 847 военнослужещи през следващите две години, включително 159 офицери, 510 войници, 24 офицерски кандидати и 154 сержанти.
Друг важен аспект от промените е разрешението на въоръжените сили да използват оръжие и технически средства срещу безпилотни автономни системи, когато охраняват военни обекти и формирования. Това е съществено за повишаване на защитата на стратегически обекти в условия на новите технологични заплахи.
В законодателната уредба е включена и дефиниция на понятието „възпиране“ на военни заплахи – то се разглежда като комплекс от дейности, провеждани в мирно време с цел да убедят потенциален агресор, че негативните последици от евентуална агресия ще надхвърлят многократно ползите за него. В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по възпиране съгласно стратегическите планове и поетите съюзни ангажименти.
Същност и мотиви на приетите изменения
Въвежда се нова категория на обучаеми „колежани“ в професионалните колежи за придобиване на квалификация във военното дело, предназначена за нуждите на Министерството на отбраната и други институции. Това разширява обхвата на подготовката на кадри.
В мотивите си за налагане на вето президентът Румен Радев посочва, че макар да са направени положителни стъпки към подобряване на синхрона в отбранителната система и регламентация на Върховното главно командване, остава необходимост от усъвършенстване на правилата за пределната възраст. Той изтъкна, че законодателството не трябва да ощетява военнослужещите, а да насърчава развитието на академичния състав и да гарантира справедливо разпределение и компенсиране на служебното време и отпуските.
От прессекретариата на държавния глава допълниха, че досегашните практики за покачване на възрастта не са решили проблема с некомплекта във Въоръжените сили и могат да доведат до застой и затруднения в кадровото обновление и развитието на офицерския състав.
Значение на промените за българската армия
Промените в Закона за отбраната и въоръжените сили идват в контекста на съвременните предизвикателства пред националната сигурност. Удължаването на службата дава възможност за по-пълноценно използване на опита и професионализма на армейския състав. Новите регулации за противодействие на безпилотни системи и уточненията в понятието „възпиране“ са насочени към повишаване на отбранителната способност на България съгласно международните договори и ангажименти.
Образователни инициативи като въвеждането на „колежани“ допринасят за развитие на кадрите и осигуряват специалисти, необходими за модернизирането на отбраната.
