Прокуратурата отказа да образува производство срещу Българската православна църква
Сигналът на Кристина Петкова за влияние чрез духовно образование не съдържа доказателства за престъпление
Софийската градска прокуратура отказа образуване на досъдебно производство по сигнал, подаден от народния представител Кристина Петкова срещу Българската православна църква. Решението е взето на 2 юли, съобщиха от държавното обвинение.
Причини за отказа и анализ на сигнала
В сигнала, изпратен по електронна поща, Петкова изразява подозрения за координирана дейност между Българската и Руската православна църква, която цели оказване на стратегическо влияние върху младите българи, които желаят да станат духовници, чрез канали извън официалните образователни и религиозни институции в България.
След анализ на подадената информация прокурорът установява, че няма данни за извършено престъпление по член 105, ал.1 от Наказателния кодекс, който касае поставяне в услуга на чужда държава или организация. В постановлението се подчертава, че сигналът съдържа само предположения и абстрактни опасения за бъдещо евентуално поведение на български граждани, които биха могли да отидат да се обучават в чужбина.
Позиция на прокуратурата за образователната политика на религиозните институции
В документа на прокуратурата се посочва, че изпращането от страна на Патриарх Даниил на уведомително писмо към митрополитите за възможността български студенти да кандидатстват в духовните учебни заведения на Руската православна църква във всички степени на обучение – бакалавър, магистър и доктор по богословие – не представлява престъпно деяние.
Въпреки че България е официално обявена за неприятелска държава от Руската федерация, това не възпрепятства българските граждани да се обучават в учебни заведения на територията на Русия. Според Конституцията на България вероизповеданията са свободни и отделени от държавата, а свободата на избор на религиозни и философски възгледи е гарантирана. Допълнително, Конституционният съд е постановил, че държавните органи нямат право да се намесват във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и тяхните институции, които се регулират от собствените си устави и правила.
Прокуратурата акцентира и върху международните задължения на България, сред които е Международният пакт за граждански и политически права на ООН, които обезпечават ненамесата на държавата в религиозните дела.
Право на обучение и избор на учебно заведение
Обучението на български граждани в богословски учебни заведения както в страната, така и в чужбина, е гарантирано от Конституцията. В националното законодателство няма разписана забрана български граждани да се обучават в светски или духовни учебни заведения в чужбина, включително и в Русия.
Освен това изборът на учебното заведение е основно гражданско право и лична преценка на всеки човек, отчитат от Софийската градска прокуратура.
Контекст и последващи действия
По-рано, преди около месец, народният представител Кристина Петкова отправи седем въпроса към Министерството на образованието и науката, свързани с дейността на проруски организации в българската образователна система, припомнят от Българската телеграфна агенция.