Проф. Николай Габровски: Национален план за мозъчните заболявания е ключов за България

Приемането и прилагането на Национален план за мозъчните заболявания е от ключово значение за подобряване на грижата за пациентите с тези състояния в България. Това заяви проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и на Българското дружество по неврохирургия, по време на организирана от фондацията среща на тема „Мозъчното здраве – глобален приоритет“.

Национален план за мозъчните заболявания

Според проф. Габровски през октомври ще бъде проведен специален форум, посветен на Националния план на мозъчните заболявания. Той подчерта, че създаването на този документ е особено важно, тъй като ще очертае стратегията за развитие на грижите в този сектор. Планът трябва да бъде приет от политиците и последователно изпълняван на държавно ниво с цел да осигури максимална полза за пациентите.

Научен напредък и предизвикателства в неврологията

Проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ - София и член на Управителния съвет на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, посочи значителен напредък през последните пет години в разбирането и лечението на неврологичните заболявания. Той отбеляза, че са разработени нови терапии за редица редки болести, а модерните образни диагностични техники позволяват ранно откриване на болестите още преди появата на клинични симптоми.

Едно от основните предизвикателства в сферата на неврологията, според проф. Масларов, остава разработването на методи за ранна диагноза на различни форми на деменции. Тези заболявания се развиват десетилетия преди да се проявят клинично. Тенденцията в световен мащаб е насочена към персонализиране на терапевтичните подходи.

Още един проблем, който проф. Масларов акцентира, е регионалното неравенство в достъпа до модерна медицинска помощ. Докато в големите градове като София, Пловдив и Варна има съвременни клиники за лечение на инсулт, в по-малките населени места този достъп е ограничен, което води до забавяне на диагностиката и лечението и негативно влияние върху прогнозата на пациентите. Той настоя за повече внимание към финансирането на клиничната пътека по неврорехабилитация.

Предизвикателства в психичното здраве и неврохирургията

Проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху важността на въвеждането на телепсихиатрия и дигитални устройства в практиката. Той посочи, че Националната стратегия за психично здраве до 2030 г. трябва да бъде преразгледана и адаптирана към реалните нужди, осигурявайки устойчиво финансиране, създаване на резидентни услуги и дневни центрове, както и справяне с острия дефицит на специалисти и улесняване на тяхната специализация.

Проф. Ончев също очаква пробиви в изследванията за първичните психични разстройства, въвеждането на биомаркери за индивидуализирана диагностика, нови терапии, съвременна биоетична рамка и дигитални здравни технологии. Сред приоритетите са връщане на регионалната отговорност и осигуряване на обслужване близо до общността, преодоляване на стигмата, изграждането на модерни центрове за психично здраве, както и мотивация и задържане на специалистите в практиката.

От своя страна проф. Габровски отбеляза ендоваскуларното лечение като най-голям успех при неврохирурзите през последните години. Той изтъкна навлизането на роботизацията и изкуствения интелект, които подпомагат взимането на решения, както и повишаване на реимбурсирането за гръбначни импланти от миналата година. Проф. Габровски също настоя за задължително продължаващо медицинско обучение.

Сред сериозните предизвикателства той посочи недостига на медицински кадри, особено медицински сестри, както и липсата на лечебни заведения за долекуване на пациентите, които трябва да бъдат решени в близко бъдеще. Друг важен проблем е заплащането на иновативните терапии, което представлява предизвикателство не само за България, но и за други здравни системи по света. Проф. Габровски завърши с убеждението, че бъдещето на медицината се крие в предоставянето на интегрирани услуги.

Пътят напред – иновации и интегрирани здравни услуги

Обобщавайки, отговорните лица и експертите в сферата на мозъчното здраве в България припомнят, че успешното справяне с предизвикателствата изисква комплексен подход, включващ национално планиране, научен прогрес, подобряване на достъпа до съвременни терапии и оборудване, както и инвестиции във финансирането и кадровата обезпеченост на сектора. Само чрез ефективна координация и последователност може да се осигури качествена грижа за пациентите и да се постигнат по-добри здравни резултати.