Празникът Баба Марта пази здравето и традициите на България
Мартениците символизират жизненост и се носят в началото на март като пожелание за здраве и благополучие
Днес българите отбелязват традиционния празник Баба Марта, който се свързва със старобългарски обичай за здраве и благоденствие. На този ден хората си подаряват специални амулети, наречени мартеници, които символизират жизненост и сила през новата година. Традицията е със стотици години история и се свързва с 1 март – денят, в който според народните вярвания започва новата стопанска година.
Значението и носенето на мартениците
Основният символ на Баба Марта – мартеницата, е изработен от пресукан бял и червен конец. Те се поставят на хората, дърветата и животните в първия ден на март с пожелание за здраве и успех. Мартениците се носят до 9 март, когато се отбелязва църковният празник Светите 40 мъченици, или до 25 март – денят на Благовещение. Понякога хора свалят своите мартеници рано, при появата на първия щъркел, лястовица, кукувица или когато цъфне дърво.
Според народното поверие, червеният конец в мартеницата символизира слънчевата жизненост, докато белият олицетворява чистота, невинност и радост. В българските традиции цветовете допълнително възприемат значения като здраве, любов, смелост и светлина.
Произход и разпространение на обичая
Легендата за появата на мартеницата разказва, че първата е направена от Ахинора, съпругата на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато ханът преминал Дунава и основал българските земи около Стара планина. Тя завързала бял и червен конец на крачето на лястовичка, изпратена да донесе послание за здраве и любов.
Макар обичаят да е уникално българско наследство, той е познат и в други балкански страни с различни варианти. В Румъния мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи предимно от жени, а в Северна Гърция я носят децата като гривна. Традицията се спазва също в южна Молдова, където живеят етнически българи.
През 2017 г. обичаят за закичване на мартеница е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Кандидатурата е подготвена съвместно от България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония, като от българска страна в процеса е участвала проф. д-р Албена Георгиева от БАН.
Местни обичаи, свързани с Баба Марта
В различните региони на България съществуват разнообразни традиции, свързани с празника. Например в района на Разград сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на плодно дърво, за да „разсмее Баба Марта“. В Троянско стопанките връзват червена вълна по ключалките и овошките, както и на рогата на добитъка, рано сутрин на 1 март. В Хасковско жената в семейството, която връзва мартениците на децата, се облича изцяло в червено преди изгрев слънце.
