Патентното ведомство отчита нарастваща изобретателска активност в България
Ръст на патентни заявки, с акцент върху машиностроене и енергетика, и предизвикателства пред комерсиализацията на иновациите
Патентното ведомство на България отчита постепенно активизиране на изобретателската дейност в страната, заяви председателят му Оля Димитрова в навечерието на Конференцията по индустриална собственост на високо ниво, която ще се проведе на 12 март в София. Тя отбеляза увеличаващата се заявителска активност и ръст на подадените заявки за патенти и полезни модели, въпреки че България все още изостава спрямо водещите европейски икономики.
Растяща заявителска активност и ключови данни за патентите
През 2025 г. в Патентното ведомство са подадени 194 заявки за патенти за изобретения, което представлява увеличение от 4,3% спрямо 2024 г., уточни Димитрова. Също така се наблюдава значителен ръст на заявките от началото на 2026 г. до момента – 76 спрямо 37 за същия период на миналата година. По отношение на полезните модели подадените заявки са достигнали 133 спрямо 49 за аналогичния период през 2025 г.
Въпреки положителните тенденции, общият брой на подаваните патентни заявки остава по-нисък в сравнение с 2015 г., когато са били подадени близо 300 заявки за изобретения. Това показва наличния в България научен и изобретателски потенциал, който все още не се реализира напълно в патентовани технологии и пазари.
Най-много заявки традиционно се подават в секторите машиностроене и енергетика, като областта на електроника и телекомуникации показва бърз растеж и вероятно ще заеме водеща позиция в бъдеще. Има и добра активност в медицинските и биотехнологичните разработки.
Позицията на България в европейския и световния контекст
Оля Димитрова коментира, че според наличните данни от Патентния индекс 2024 България остава в групата на по-малките иноватори в Европа с относително нисък брой подадени европейски патентни заявки, като растежът им е по-бавен спрямо водещите страни. Това отразява, че страната разполага с научен и инженеринг потенциал, но изостава в комерсиализацията и международната защита на иновациите.
В световен мащаб най-голям растеж в патентната активност бележат азиатските икономики, с Китай и Южна Корея начело. В Европа се отчита умерен растеж в страни като Швейцария, Обединеното кралство, Испания, Финландия и Чехия.
Сред водещите компании по брой подадени европейски патентни заявки са технологични гиганти като "Самсунг", „Хуавей“ и „Ел Джи“, както и европейски корпорации като „Сименс“, „БАСФ“ и „Ериксон“. Тези фирми инвестират значителни средства в научни изследвания и разработки, особено в области като телекомуникации, електроника и дигитални технологии.
Активност при марки, промишлен дизайн и полезни модели
За 2025 г. са подадени 284 заявки за полезен модел у нас, което представлява лек спад спрямо 2024 г., но първото тримесечие на 2026 г. показва трикратен ръст, който дава положителни индикации за настоящата година. Заявките за промишлен дизайн през 2025 г. са 112, със стабилно равнище за началото на 2026 г.
По отношение на регистрация на марки през 2025 г. у нас са подадени 4124 заявки, с ръст от 5,12% спрямо предходната година. За първото тримесечие на 2026 г. са подадени 736 заявки, спрямо 709 за същия период през 2025 г. Марките остават най-масовият обект на защита, като техният устойчив интерес се дължи на важността им за позиционирането и разпознаваемостта на бизнеса.
Значение на индустриалната собственост за икономическото развитие
Конференцията, организирана по случай 133 години от влизането в сила на първия български Закон за търговските и индустриални марки, предоставя възможност за преглед на постигнатото и насочване към бъдещето на защитата на иновациите в страната. По думите на Оля Димитрова, индустриалната собственост е ключов фактор за икономическото развитие, тъй като осигурява сигурна инвестиционна среда, стимулира творчеството и подкрепя научно-техническия прогрес.
„В съвременната икономика конкурентоспособността все повече зависи от способността на държавите да създават нови технологии и да ги защитават“, посочи председателят. Тя подчерта, че България все още изостава от водещите европейски икономики, но има положителни тенденции с развиваща се стартъп екосистема и силни ИТ компании. Основното предизвикателство остава превръщането на научните разработки и иновативните идеи в реални продукти и патенти.
Конференцията дава акцент върху важността на връзката между наука, бизнес, образование и ефективна защита на иновациите, което е жизненоважно за икономическото бъдеще на страната.
