Парламентът прие нови правила за продължително пребиваване на дигитални номади
Законът въвежда разрешения за дигитални номади и задължения за работодатели, както и нови мерки за миграционен контрол

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за чужденците в Република България, които въвеждат нови правила за издаване на разрешения за продължително пребиваване. Сред основните нововъведения е възможността лицата, наричани дигитални номади, да получават разрешение за продължително пребиваване в страната. Тази промяна цели да улесни престоя и трудовата заетост на чужденци, работещи дистанционно чрез информационни технологии.
Кой е дигитален номад и как се променят условията за пребиваване
Според приетия текст „дигитален номад“ е чужденец, който е нает на трудов договор от работодател, регистриран или учреден извън държава-член на ЕС, и който предоставя услуги от разстояние, използвайки информационни технологии. Тези лица могат да получат разрешение за продължително пребиваване, ако притежават виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до шест месеца и условие за пребиваване до 180 дни в България.
Също така разрешение за продължително пребиваване ще се издава и на чужденци, които са представители на чуждестранни търговски дружества, представили документи, доказващи данъчна изрядност и годишен оборот не по-малък от 100 000 лева или еквивалентна сума в чуждестранна валута. Тази стойност се изчислява по курса на Българската народна банка към деня на регистрацията на търговското представителство.
Нови задължения и санкции за работодатели и чужденци
В срок от седем дни след влизане в България чужденец с виза за дългосрочно пребиваване трябва да бъде представен от работодателя или упълномощено лице в дирекция „Миграция“. Тогава трябва да се представят копие от паспорта, виза, както и медицинска застраховка, валидна поне три месеца. При неспазване на тези изисквания има предвидени финансови санкции: от 100 до 500 лева за чужденеца, който не подаде заявление в установения срок, и от 200 до 1 000 лева за работодателя при първо нарушение.
Законът предвижда отказ на разрешение за пребиваване или продължаване на срока му, ако се установи, че работодателят е създал предприятие с цел улесняване на незаконното пребиваване на чужденци. В тези случаи дирекция „Миграция“ уведомява Държавната агенция за служебен контрол и прокуратурата.
Други ключови изменения и уточнения
Парламентът е гласувал и други важни мерки, сред които са:
- Регламентиране на личните карти за български граждани от 14 до 18 години със срок на валидност 4 години, а за лица над 18 години – 10 години, като за хора над 70 години срокът може да бъде до 30 години.
- Въвеждане на визи с ограничена териториална валидност според Регламент (ЕО) № 810/2009.
- Задължително обявяване на целта за престой в България и писмено посочване на адрес за пребиваване при влизане, с изключение на организиран туризъм.
- Право на личностите със Синя карта на ЕС, издадена от друга държава членка, и техните семейства да се преместват и събират в България с предварително издаване на разрешение за продължително пребиваване за 90 дни, докато решението по заявление бъде взето.
- Разрешение за продължително пребиваване до една година за чужденци, приети като специализанти в България.
- Въвеждане на правило престоят на граждани на трети страни в България да се счита за престой в Шенгенското пространство, с прилагане на общите кодекси за шенгенски граници.
- Създаване на възможност Министерството на вътрешните работи да има достъп до данните на всички туристи, събирани от операторите в туризма, за по-добра миграционна и сигурностна политика.
Промени и в правната рамка на туризма
Чрез измененията в Закона за туризма се осигурява достъп на МВР до данните за всички настанени туристи в страната. Националното законодателство вече изисква регистър на настанените лица с подробности за идентификация, стая и период на престой. За български граждани и граждани на ЕС и свързаните пространства се събират по-ограничени данни. Тази мярка цели по-добър контрол и координация при осъществяване на миграционния контрол.
По решение на парламента всички чуждестранни търговски представителства трябва в срок до две години от влизане в сила на закона да приведат обстоятелствата по регистрацията си в съответствие с новите изисквания.