Парламентът одобри задължителна информационна среща за медиация в съдебни дела

Парламентът одобри на първо четене нова поправка в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която въвежда задължителна информационна среща за процедура по медиация при определени граждански и търговски дела, разглеждани от районните, окръжните и апелативните съдилища. Това решение беше гласувано с 150 гласа "за", 15 "против" и 32 "въздържал се". Промените са предложени от Министерския съвет с цел да се увеличи осведомеността и използването на медиацията като алтернативен начин за решаване на спорове.

Подробности за новата процедура и финансови разпоредби

Съгласно новите правила разноските за провеждането на информационната среща и възможната последваща медиация ще се поемат от бюджета на съда, като размерите ще бъдат определени чрез наредба в рамките на Закона за медиацията. В същото време страната, която без уважителни причини не се яви или отказа да участва в задължителната информационна среща, ще бъде санкционирана с глоба, наложена от съда.

Тази мярка цели да насърчи активното участие на страните в процеса на медиация и да повиши ефективността на извънсъдебното уреждане на спорове.

Гласувани и други промени в ГПК

В същото пленарно заседание народните представители приеха и законопроект за изменения в ГПК, внесен от парламентарната група на "БСП-Обединена левица“. Той беше подкрепен от 104 депутати, 12 бяха против, а 82-ма се въздържаха.

Предложеният от левицата законопроект цели да въведе единен подход за изчисляване на секвестируемата част от доходите в производства по изпълнение на парични вземания. В зависимост от размера на месечните доходи и наличието на деца, които лицето издържа, се определят различни проценти, които могат да бъдат удържани.

• При доход над минималната работна заплата и до два пъти нейния размер – една трета от частта над МРЗ, ако няма деца, и една четвърт, ако има.
• При доход между двукратния и четирикратния размер на МРЗ – една втора, ако няма деца, и една трета от горницата, ако лицето има деца, които издържа.

Дебати и мнения около задължителната медиация

Депутатът Цвета Рангелова от „Възраждане“ изрази съмнения относно задължителната медиация, определяйки я като „чудато хрумване“ на вицепремиера Асен Василев. Тя посочи, че мотивите за включването на тази мярка в плана за възстановяване не са ясни и предположи, че целта е била да бъдат обслужени определени неправителствени организации. Рангелова акцентира върху доброволния характер на медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове.

Нейният колега Петър Петров допълни, че у нас медиацията не функционира адекватно, като даде пример с данните за 2023 и 2022 година, според които са били проведени съответно 323 и 286 процедури по медиация. Той заяви, че групата на „Възраждане“ няма да подкрепи законопроекта на Министерския съвет, но ще подкрепи предложения от левицата.

В отговор министърът на правосъдието Георги Георгиев подчерта, че парламентаристите трябва да гарантират равни права на гражданите, включително правото им да бъдат информирани за възможностите за извънсъдебно решаване на спорове. По думите му, макар и критикувана, медиацията е включена в плана за възстановяване и в 30% от случаите през миналата година тя е довела до успешно приключване на спора.

Министър Георгиев уточни, че целта на задължителната информационна среща не е да въведе задължителна медиация, а да предостави консултация, чрез която страните да разберат ползите от този процес. Той също така отбеляза, че съдийските медиатори ще трябва да притежават висше образование.

Нов поглед към съвременните съдебни процедури

С приетите промени парламентът се насочва към по-ефективно и съзнателно използване на медиацията, като се стреми да обърне внимание на ползите от извънсъдебното уреждане на спорове. Въвеждането на задължителна информационна среща цели да увеличи информираността и да улесни постигането на споразумения, намалявайки натиска върху съдебната система и същевременно да ограничи злоупотребите и неравенствата при изпълнението на парични задължения.