От учебната 1997/1998 започва изучаването на "Религия" в българските училища

От учебната 1997/1998 година в българските училища се въвежда предметът "Религия" като част от часовете за свободноизбираема подготовка (СИП). Обучението е възложено изключително на богослови, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на запитване за началото и формата на изучаването на религия в училищата в страната.

От учебната 1998/1999 година към преподавателите по религия се включват и начални учители, които са преминали специализирани курсове за допълнителна квалификация. Към учебната 2024/2025 година предметът се изучава в 165 училища с общо 15 229 ученици, като в тази бройка влизат и тези, които посещават допълнителни извънкласни занимания по религия.

През настоящата година преподавателите със специалност или квалификация по религия са 476, от които 50 са на щат по този предмет, посочиха от МОН.

Образователната политика за религията и добродетелите

Министърът на образованието Красимир Вълчев обяви на пресконференция на 7 май концепция за изучаване на добродетели и религии, като подчерта, че религията няма да бъде задължителен предмет. Тя ще бъде включена в рамките на задължителноизбираем час, при който учениците имат избор между различни програми, сред които и религията в конфесионалната ѝ форма не е задължителна.

Идеята на този предмет е да засили възпитателната функция на училището, като допринесе за формирането на ценности и добродетели у учениците. Вълчев поясни, че до 8 май ще бъде публикувана и концепция за алтернативната програма "Добродетели и етика", която ще бъде основа за дискусии и доработки.

По думите на министъра, е реалистично през първата година предметът да се въвежда само в първи клас, ако бъде одобрен от Народното събрание. Учебните програми ще се разработват от Министерството, като специално внимание се отделя на новата програма по "Добродетели и етика". Учебниците ще се изготвят от издателствата след одобрение на учебните програми.

Вълчев уточни още, че предметът няма да натовари допълнително учениците, защото ще бъде включен в рамките на съществуващия брой задължителни и избираеми часове. Освен това няма да се поставят оценки, тъй като целта е да се насърчават диалози, обсъждания и решение на житейски казуси, които да подпомогнат изграждането на добродетели като честност, добрина, отговорност и справедливост.

Практики за изучаване на религия в Европа

В съпътстващ сравнителен анализ, предоставен от МОН, се очертават различните модели за преподаване на религията в Европа. Например:

• В Швеция религията е задължителен неконфесионален предмет от 1996 г., без право на отказ.
• В Румъния от 1995 г. "Религия" е задължителен в началното училище и свободноизбираем в по-горния етап, като от 2014 г. изучаването става възможно само по желание на родителите.
• В Гърция православната религия е задължителна и в конституцията, с възможност за изучаване на ислям от мюсюлманските малцинства.
• В Дания религиозното обучение е неконфесионално и задължително, с възможност за освобождаване по родителско желание.
• В Германия религията е основно задължителен предмет, но в някои провинции става свободноизбираем, а в тях се преподава и предмет "Етика".
• В Малта християнското обучение е задължително, но по желание на родителите може да се избира час по етика.
• В Австрия и Словакия религиозното обучение е конфесионално и задължително, с възможност за избор на етика вместо религия.
• Във Финландия религията е неконфесионална и задължителна, като съществува възможност за избор между религия и етика.
• В Унгария учениците трябва да посещават или религия, или етика, като религията е конфесионална и изборът е задължителен.
• В Италия религията е свободноизбираем предмет и конфесионална, с голяма посещаемост – около 86%.
• В Испания и Полша предметът е свободноизбираем и конфесионален.
• В Латвия религията е избор и не задължителна, с изискване да се организира при минимум 10 желаещи ученици.
• В Нидерландия религията не е задължителна, предлага се свободноизбираемо и е неконфесионална в държавните училища, но е задължителна и конфесионална в религиозните училища.
• В Ирландия религиозното обучение е широкоразпространено поради религиозния патронаж, но не е задължително по закон и родителите могат да отказват участието на децата си.
• Във Франция религиозното обучение в държавните училища е забранено, с изключение на региона Елзас - Мозел, където е задължително с възможност за освобождаване.

Образователни модели и разнообразие

Анализът показва, че в Европа моделите за преподаване на религия варират значително – от задължително и конфесионално обучение до неконфесионални и свободноизбираеми форми. Въпросът за задължителността и начина на преподаване често е свързан с историческото, културно и религиозно развитие на отделните държави. В някои страни родителите имат право да избират алтернативи като предмета "Етика", която предлага морално-възпитателен подход без религиозен контекст.

В България, с въвеждането на религията в образователната система като свободноизбираем и неоценяван предмет, се цели създаване на среда за диалог и възпитаване на добродетели, съобразени с различните вярвания и учебни потребности на учениците.