Общ законопроект предлага по-високи заплати и бонуси за младите лекари

Комисията по здравеопазване ще разгледа на второ гласуване общ законопроект, който цели да подобри заплащането на младите лекари в България. Проектът е обединение на три предложения, приемани на първо четене миналата седмица, и има за цел да установи ясни минимални възнаграждения и допълнителни бонуси за медицинския персонал.

Общ законопроект обединява различни инициативи

Новият общ законопроект е създаден на база трите законопроекта, приети на първо четене от парламентарните групи на "Възраждане", "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и управляващото мнозинство, включващо ГЕРБ-СДС, "БСП-Обединена левица" и "Има такъв народ". Целта е да се гарантира справедливо и адекватно възнаграждение на младите лекари и медицинските специалисти, като се заложат ясни минимални стандарти.

Проектите на „Възраждане“ и ПП-ДБ предлагат увеличение на основните трудови възнаграждения въз основа на проценти от средната брутна работна заплата за страната. В законодателните предложения се включват и допълнителни плащания за нощен труд.

Конкретни параметри за заплащане и допълнителни възнаграждения

Според законопроекта на „Възраждане“, основното възнаграждение на лекарите без специалност трябва да бъде 150% от средната брутна работна заплата за страната, а на медицинските сестри, акушерките, помощник-фармацевтите и другите медицински специалисти – 140%. Становището на Инициативния комитет на протестиращите млади лекари „Бъдеще в България“ подкрепя тази мярка като адекватно ниво на заплащане.

В допълнение, от „Възраждане“ предлагат допълнително възнаграждение за придобита професионална квалификация в размер на 5% от основната заплата, както и по 0,5% надбавка за всеки отработен нощен час.

Проектът на ПП-ДБ също предвижда увеличение на основното трудово възнаграждение на лекарите без специалност до 150% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца. Освен това се въвеждат ефективни санкции при неспазване на минималните прагове за възнаграждения, включително финансови глоби и дори прекратяване на договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лечебни заведения, неуспешни в изпълнението на условията.

Законопроектът на управляващото мнозинство залага минимални законови изисквания за размера на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, финансирани от НЗОК или държавния бюджет. Тези възнаграждения трябва да са поне на ниво последния действащ колективен трудов договор, индексиран спрямо средната брутна работна заплата. Освен това се предвижда допълнително възнаграждение за квалификация, минимум 3% от основното месечно възнаграждение, и минимум 0,5% надбавка за отработен нощен час, изчислени на база минималната работна заплата за съответната година.

Контролът по спазване на тези минимални изисквания ще бъде възложен на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, става ясно от доклада на комисията по здравеопазване.

Протести и настояване за по-високи заплати

В понеделник млади лекари отново излязоха на протест с искане за достойно заплащане. Василена Димитрова, студент по медицина и организатор на протестите, посочи пред БТА: „Това, което смятаме за адекватно заплащане, са 150% от средната работна заплата – около 3600 лева бруто.“

Тя заяви, че протестите ще продължат докато гласовете на младите лекари не бъдат чути. Димитрова предупреди, че при липса на положителна промяна протестите могат да се насочат към летище „Терминал 2“, като символ на миграцията на кадрите в чужбина, където има нужда от медицински специалисти.

Ключови елементи за развитие на здравния сектор

• Увеличение на основните трудови възнаграждения до минимум 150% от средната брутна заплата за лекарите без специалност.
• Допълнителни възнаграждения за квалификация и нощен труд.
• Въвеждане на санкции за лечебни заведения при неспазване на минималните заплати.
• Назначаване на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ като контролен орган.
• Продължаващи протести на младите лекари за адекватни възнаграждения.