Новите мита върху ЕС засягат сектори в българския износ в САЩ

Очакваният спад в износа на български стоки за Съединените щати вследствие на въвеждането на нови 15-процентни мита върху вноса от Европейския съюз е приблизително 32,8 процента, което представлява около 1,5 на сто от общия български износ. Това обяви заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) в деня, когато митовете влизат в сила.

Влияние на митата върху икономиката и износа

По думите на заместник-министър Барбалов, негативният ефект върху брутния вътрешен продукт (БВП) на България от наложените мита се очаква да е около 0,35 процента. Разчетите на министерството показват, че среднопретегленото мито за българския експорт ще бъде 12,5 процента.

Барбалов уточни, че Европейският съюз е единственият търговски партньор на Съединените щати с двуфазово определение на митата. Това означава, че ако митото по отношение на дадена стока е било между 0 и 15 процента, то става 15 процента, докато ако е над 15 процента, ставката се запазва на досегашното ниво.

„Това има както положителни, така и отрицателни ефекти по отношение на отражението върху българския износ“, посочи заместник-министърът.

Примери и изключения в митническите ставки

При изчисленията на базата на реалния износ за 2024 г. среднопретегленото мито достига 12,51 процента. Значително увеличение има например при медицинското оборудване, което досега е било внасяно с 0% мито, а сега се обременява с 15 процента. Подобна ситуация е и при слънчогледовото семе, както и при етеричните масла – досега с 1,7 процента мито, а сега с 15 процента.

В същото време в „Списъка на изключенията“ попадат стоки като нефтено масло и антибиотици, за които допълнителни мита не са наложени. Това допринася за намаляване на среднопретеглената стойност на митата, които българските износители ще плащат за пазара в САЩ.

Заместник-министър Барбалов припомни и многократната позиция на България и ЕС за необходимостта от преразглеждане на 50-процентните мита върху стомана, мед и алуминий или въвеждане на квоти, за да не се налагат „забранителни по своя характер мита“ на българските производители.

Най-засегнати сектори и мерки за подкрепа

Най-голямото негативно въздействие от новите мита ще усетят секторите на медицинските, хирургическите и зъболекарските инструменти и апарати, както и производството на слънчогледови семена. Също така ще пострада и групата „друга апаратура“, включваща тестомери, аеромери и сходни инструменти, където митото се увеличава от 0,4 на 15 процента.

Специално внимание се отделя на подкрепата от държавата с цел компенсиране на спадовете чрез диверсификация на износа към трети държави. Барбалов спомена наскоро проведената годишна среща с търговските представители на България зад граница, която бе с участието на министър Петър Дилов.

„Постигнахме съгласие за изготвяне на секторни анализи съвместно с бизнеса и обобщение на приоритетните сектори за износ на български стоки. Така ще използваме мрежата на нашите търговски представители за популяризиране на възможностите на българското производство и за търсене на нови пазари,“ обясни заместник-министърът.

На европейско ниво продължават преговорите с други значими икономики за разширяване на износа от ЕС. Работи се и върху защитни механизми срещу внос на евтини стоки от трети страни.

Планирани инициативи за разширяване на търговските връзки

България обмисля разкриването на нови търговски представителства – сред потенциалните локации е Южна Америка. „Ще се опитаме да открием търговско представителство там, тъй като с изключение на Куба нямаме официални представителства в този регион,“ посочи Барбалов.

Той допълни, че България вече разполага с търговски представител в Индонезия, страна, с която ЕС поддържа напреднали преговори за политическо споразумение за свободна търговия.