Народното събрание узакони закриване на неизползващи частни висши училища

Народното събрание одобри на второ четене промени в Закона за висшето образование, които предоставят възможност на Министерския съвет да закрива частни висши училища, неосъществяващи учебна дейност в продължение на шест месеца по график. Тази законодателна мярка цели да регулира функционирането на университетите и да осигури качество в образователния процес.

Основни положения на новите промени

С приетите изменения се въвежда правомощие на Министерския съвет да предприема закриване на частни ВУЗ-ове, които трайно - тоест поне шест месеца - не провеждат учебен процес. Определението за „трайно“ е свързано с период от шест месеца от ежегодния график за обучение. По този начин се цели да се предотвратят случаи на университети, които формално съществуват, но не осигуряват реално обучение.

Промените не засягат факултети, функциониращи на базата на международни договори. В оригиналния проект бе посочено „междуправителствени спогодби“, но след техническа поправка от Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) терминът бе променен на „международни договори“, тъй като първият има по-конкретна легална рамка.

Коментари и критики от депутатите

Ивайло Папов от „Възраждане“ изрази премерен скептицизъм по отношение на приетия срок от шест месеца, който според него е прекалено кратък, откривайки възможност за налагане на прецеденти. Той подчерта, че не подкрепя съществуването на университети с фиктивна активност, но настоя за по-ясни и стабилни критерии.

От своя страна Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ защити предложената времева рамка, обяснявайки, че не съществува университет в света, който да не стартира учебна година, а липсата на дейност в рамките на шест месеца е достатъчен индикатор за пълно спиране на образователния процес. Той акцентира, че удължаването на този срок би само забавило процедурите за закриване на неизправни висши училища.

Ангел Янчев от „Възраждане“ изрази загриженост за направеното изключение, което се отнася до един единствен факултет – Германския машиностроителен факултет при Техническия университет. Той коментира, че тази редакционна поправка е свързана с натиск от политически фондации и партии, което поражда риск от избягване на изисквания, валидни за всички други факултети в страната. Янчев припомни и целта на законопроекта, който е насочен към улесняване на закриването на частни университети, посочвайки като пример проблемите около Пернишкия университет.

Във връзка с тази критика Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС подчерта, че не се оспорват качествата на разглеждания факултет, а промените отразяват необходимостите на обществото и законодателството.

Други важни аспекти на обсъждането

Николай Радулов от МЕЧ насочи вниманието към по-значим проблем, свързан с акредитацията на висшите училища и недостига на хабилитирани преподаватели. Той поясни, че законът изисква преподаватели на 65 години да излизат в пенсия, което затруднява процеса на акредитация и предизвиква кадрови проблеми. По тази причина Радулов предложи удължаване на възрастовата граница до 70 години, като определи този въпрос като основен и постави другите теми на заден план.

Значение на промените за българското висше образование

Приетите на второ четене поправки в закона са част от усилията на Народното събрание да подобри контрола и качеството в системата на висшето образование в България. Въвеждането на възможността за закриване на неизправни частни университети цели да гарантира сериозно отношение към учебния процес и да предпази студентите от образователни институции, които не изпълняват ангажиментите си.

Въпреки нееднозначните реакции от страна на политическите сили, промените задават ясен критерий за функционирането на висшите учебни заведения и поставят акцент върху необходимостта за съобразяване с международните стандарти и договорености, което допринася за повишаване на доверието в българското образование.