Народното събрание разглежда нови законопроекти за обновяване на образованието

Днес Комисията по демографската политика, децата и семейството в Народното събрание ще разгледа на първо гласуване три законопроекта за изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Основните предложения включват нови мерки за езикова подкрепа, ранно детско развитие, въвеждане на нови образователни стандарти и принципи, както и регулации за използването на изкуствен интелект в училищата.

Основни промени в законопроектите за образование

Първият законопроект, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2025 г., предлага детайлна регламентация на езиковата подкрепа за деца и ученици, които не владеят българския език. В проекта са въведени два нови вида езикова подкрепа: интеграционно обучение в индивидуална форма за ученици от първи до седми клас, позволяващо ускорено усвояване на езика и плавно интегриране в паралелка, както и подготвителен езиков клас, който може да се провежда дори в дистанционна форма за деца без знания по български.

Законопроектът акцентира и върху ранното детско развитие. В него се предвижда по-силна ангажираност на държавата чрез съвместна наредба на министрите на образованието и здравеопазването, която регламентира професионална квалификация за "специалист по ранно учене и грижи". Това отговаря на нарастващия недостиг на медицински сестри в детските ясли и нуждата от комплексна грижа за децата преди детската градина.

Включването на Регионалното управление на образованието като контролен орган при утвърждаване на училищните планове ще подпомогне държавната политика за образователна интеграция и улесняване на преминаването към едносменен режим на обучение. Допълнително, се предвижда ограничаване на броя неучебни дни, които кметът на община може да обявява, като те да са само за празника на съответната община.

С оглед обществената заинтересованост по темата за математическите умения, се предлага създаването на специализирани математически или природо-математически гимназии, в които учениците могат да се обучават от пети до дванадесети клас без необходимост от повторно кандидатстване.

Нови образователни предмети и принципи

Законопроектът засилва ролята на възпитанието в образованието, като въвежда нов учебен предмет "Добродетели и религии", който ще се изучава по избор и има колективна цел – формиране на морална култура и разбирателство към различни гледни точки. Този предмет ще бъде без оценяване, а изборът между православие, ислям или добродетели/етика остава на учениците.

Промените предвиждат и възможност за еднократно повтаряне на първи клас, ако децата не са усвоили необходимите компетентности по български език и литература, както и повтаряне на подготвителния езиков клас при недобро владеене на езика. Също така се залагат нови принципи за оценяване, които обръщат внимание не само на знанията, но и на уменията и ценностите, както и облекчаване на обучението по училищния учебен план на ученици със специални образователни потребности.

Изкуствен интелект и мандатност в образованието

Вторият законопроект, внесен на 22 юли 2025 г. от Николай Денков и група народни представители, предлага внедряване на етичен, безопасен и образователно насочен подход към използването на изкуствения интелект в училищата. Целта е да се улесни прилагането на ИИ-базирани платформи за персонализирано обучение и дигитални асистенти, като се гарантира защита на личните данни и равен достъп, с оглед избягване на социални и демографски неравенства.

Проектът изрично подчертава, че добродетелите и ценностите в образованието трябва да се формират приобщаващо, без да се допуска религиозно или етническо разделение. Изучаването на религия с конфесионален характер остава свободноизбираемо, като държавата е ангажирана да подпомага подготовката на преподаватели и информираността на родителите.

Сред предложенията е и регламентирането на мандатност за длъжността „директор“ на държавни и общински училища с максимална продължителност от два последователни четиригодишни мандата. В закона се въвежда и дефиниция на термина „пропаганда“.

Акцент върху ранното детско развитие и цифровизацията

Третият законопроект, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители на 22 юли 2025 г., поставя акцент върху системата за ранно детско развитие, която включва образование и грижи с гарантиран равен достъп за всички деца, особено уязвимите групи. Проектът предвижда прилагане на мерки за преодоляване на неравенствата и осигуряване на услуги за ранно учене и грижи.

Сред заложените мерки е и стратегия за цифровизация и употреба на изкуствен интелект в образованието с цел повишаване на качеството и достъпа до обучение.

Законопроектът уточнява също кои институции са част от системата на предучилищното и училищното образование – детски градини, училища, центрове за подкрепа на личностното развитие, специализирани звена и други услуги за ранно учене и грижи.

В случаи на намаляване на брой деца по време на ваканции, детските градини ще имат възможност за организиране на сборни групи, като се спазват стандартите за максимален брой деца на група.

Тези законопроекти целят комплексно обновяване на българската образователна система, насочено към по-добро интегриране, равен достъп, развитие на умения и възпитание, както и иновации чрез дигитализация и изкуствен интелект.