Народното събрание прие на първо четене изменения в банковото законодателство

Народното събрание одобри на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Гласуването приключи със силната подкрепа на 165 депутати, шест се обявиха против, а петима се въздържаха. Законопроектът цели адаптиране на националното законодателство към европейските регламенти и изпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека.

Обновяване на пруденциалните изисквания съгласно европейските регламенти

В мотивите на законопроекта е посочено, че предложените промени са в отговор на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2036, свързан с пруденциалното третиране на глобални системно значими институции и методите за записване на финансови инструменти, които покриват минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения. Те е трябвало да бъдат въведени в българското законодателство до 15 ноември 2023 г.

На 25 юли 2024 г. Европейската комисия е уведомила България със стартиране на процедура за нарушение заради забавено уведомяване за мерките по прилагане на посочения регламент.

Законопроектът въвежда и новото легално понятие „субект за ликвидация“, регламентирано в Директива (ЕС) 2024/1174. Това понятие е от съществено значение за механизма на приспадане, определянето на обхвата на консолидация и изчисляване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Особено внимание е отделено на случаи, при които органът за преструктуриране има право да определи минимални изисквания на индивидуална основа над необходимите за поемане на загуби.

Изменения в Закона за банковата несъстоятелност за гарантиране на правата на банките

Законопроектът предвижда промени и в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с изпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), особено по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други дела срещу България. Целта е да се премахнат някои неприсъщи правомощия на министъра на финансите и да се осигурят по-добри процесуални гаранции при отнемането на банков лиценз и при производството по несъстоятелност на банка.

По делото „МБТР срещу България“ ЕСПЧ е установил нарушение по отношение на процесуалните гаранции и на адекватното представителство на банката в процедурата по несъстоятелност. В момента нормативната уредба предвижда банката да се представлява само от квестори или временни синдици, което се е оказало недостатъчно.

Вносителите припомнят, че през юни 2018 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа е препоръчал на България да въведе законодателни мерки за осигуряване на независимо представителство на банката в такива производства.

Сходни оплаквания са представени и по други дела, като например жалбите на „Корпоративна търговска банка“ АД, за които през август 2022 г. ЕСПЧ издаде решение, констатиращо недостатъчното представителство на банката в несъстоятелност.

За да се съобрази с тези правни изисквания, законопроектът предвижда банката да бъде представлявана от лицата, които са я представлявали към датата на отнемане на лиценза от БНБ или преди назначаването на квестори. Също така за тези лица и за акционери, притежаващи над 5% от капитала, се въвежда правото да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност. В закона е предвидена и процедура за призоваване и получаване на преписи от делата от съда.

Значение на промените за финансовата стабилност и правата на заинтересованите лица

Одобрените на първо четене изменения са ключови за транспониране на европейското законодателство, осъвременяване на националната нормативна рамка и осигуряване на правилно прилагане на процедурите срещу системно значими финансови институции. Освен това те гарантират защитата на правата на банките и акционерите, засегнати от производства по несъстоятелност, като осигуряват справедлив процес и по-голяма прозрачност.

Настоящият законопроект показва усилията на законодателя да отговори както на европейски изисквания, така и на поетите международни ангажименти по отношение на правата на човека и функционалността на банковия сектор в България.