Младите в България смесват български и английски в ежедневната реч

Младите в България все по-често смесват български и английски думи в ежедневната си реч, което поставя въпроса за влиянието на този езиков микс върху комуникацията между поколенията и върху езиковата култура. Темата беше обсъдена от 19-годишната студентка по „Връзки с обществеността“ Ирина Николова и д-р Антоанета Начева, хоноруван преподавател по езикова култура в СУ „Св. Климент Охридски“.

Езикът в ежедневието на младите

Ирина Николова признава, че въпреки опитите си да избягва англицизмите, социалните мрежи силно влияят на начина, по който младите хора изразяват мислите си. „Има думи като flex, hype, mood, aura, които използваме постоянно. Вместо да кажем „какво е настроението“, казваме: „Mood-ът тук е еди-какъв си“, обяснява тя. Други популярни думи, които масово влизат в речника на младите, са например „random“, което се използва в смисъл „дошло отникъде“ – „Този човек е много random“ – и „yapper“, което означава човек, който не спира да говори.

„Това, че използваме чуждици, е подсъзнателно,“ добавя Николова. Тя дава пример и с израза „Това е нашето bestie“, който означава приятелски настроен непознат, който се държи добре с нас.

От своя страна д-р Антоанета Начева подчертава, че „езикът е жива материя и се променя ежедневно“. Тя свързва смесването на езици с влиянието на чуждестранни тенденции и желанието на младите да бъдат модерни. „Икономията на езика води до това, че когато може нещо да се каже с по-малко думи, хората избират именно този вариант,“ обяснява тя.

Причини и последици от въвеждането на чуждици

Д-р Начева дава и конкретен пример с думата „смути“, която няма точен български еквивалент и поради това е приета като заемка. Тя посочва, че в случаите, когато българската дума съществува, е важно да се употребява тя, за да се запази езиковата чистота. „Използването на чуждици там, където има българска дума, е признак за ниска езикова култура и неуважение към родния език,“ отбелязва преподавателят.

Ирина Николова също признава, че употребата на англицизми понякога създава неразбиране с по-възрастните поколения: „Когато казах на мама „худи“, тя ме погледна странно. Трябваше да обясня, че това е суитчър.“ По думите ѝ много популярни изрази и цитати от книги и филми проникват в ежедневната реч именно чрез социалните мрежи.

„Ако не използваш тези чуждици, сякаш говориш старовремски и не се вписваш,“ коментира Николова. Тя обяснява, че също така употребата на определени думи е временен тренд и се задържа в речта около година, след което се отхвърля или остава като по-рядко използвана.

Разпространение и езикови регистри

Д-р Начева посочва, че тенденцията за смесване на английски и български засяга хора от почти всички възрасти, но интензитетът е най-голям при младите. За сравнение, преди над 30 години младежите са предпочитали руския език поради геополитически и културни причини.

„Публичните личности и политици използват чуждици, за да звучат по-престижно или псевдоначетено, но често се налага да ги превеждаме на български език,“ обяснява д-р Начева.

Тя добавя, че младите хора в университета умеят да различават разговорния от официалния езиков регистър и извън учебната среда може да употребяват чуждици без да губят контрола върху езиковата си култура. „Има граница и етикет при общуването с по-възрастни или непознати – не можеш да кажеш на преподавател просто „chill“,“ казва Николова.

Съхраняване на българския език

Според д-р Начева, езикът е сложен, динамчен и богат, и неговите носители имат отговорността да опазват неговата чистота. „Навлизането на чужди думи е естествен процес, но важно е доколко те ще останат в активния речник,“ подчертава тя, цитирайки акад. Михаил Виденов: „Езикът няма проблеми, проблеми имат хората.“

Ирина Николова също смята, че английските думи не трябва да доминират над българския език, тъй като родната реч разполага с достатъчно богата лексика за изразяване. Тя посочва, че все пак „зависи от човека дали ще приеме новото или ще предпочете комфорта на старото“.