Министерството предложи промени за подобряване на здравните услуги и оптимизация в НЗОК
Проектът цели по-ефективна извънболнична и болнична помощ с нови терапии, прецизни критерии и по-добър контрол над заболяванията
Министерството на здравеопазването публикува на сайта си за обществено обсъждане проект за промени в Наредбата за определяне на пакета от здравни дейности, които се покриват от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предложенията включват корекции в извънболничната и болничната помощ с цел подобряване на здравните услуги и оптимизация на разходите.
Промени в първичната и специализираната извънболнична помощ
Сред предложените промени е включването на дейности по прилагане на целеви имунизации в обхвата на първичната медицинска помощ. Целевите имунизации са предназначени за специфични групи с повишен риск от заразяване и ваксините за тях се осигуряват от Министерството на здравеопазването. От тази година вече се прилага целева имунизация срещу коклюш при бременни жени в 27-36 гестационна седмица, а за 2026 г. се планира и добавяне на имунизация срещу респираторно-синцитиален вирус за бременни в 24-36 гестационна седмица.
Проектът предлага отпадане на изискването общопрактикуващият лекар да оформя здравно-профилактична карта или талон за здравословното и имунизационното състояние, както и други свързани документи, необходими за детска градина или училище. Това се мотивира с внедряването на новите функционалности в Националната здравноинформационна система. При необходимост обаче ще се запази издаването на съответните документи, които се изискват според нормативните правила за организирани детски дейности и мероприятия.
Планират се и уточнения в начина на уведомяване на лицата за предстоящи имунизации или реимунизации. Възможните форми за уведомяване включват различни електронни и писмени средства, като факс, електронна поща, мобилно съобщение, лицензирана пощенска услуга или подписан от пациента амбулаторен лист с отбелязана дата за следващата имунизация.
В специализираната извънболнична помощ по клинична алергология се прецизира изискването за консултация на лица с алергия към съставка на ваксина преди имунизацията.
При медицинската специалност „Акушерство и гинекология“ се добавя дейност за превенция на сексуално предавани инфекции и вземане на материал за молекулярно изследване чрез PCR за човешки папилома вирус, хламидии и други патогени.
Значимо допълнение в проекта е създаването на две нови амбулаторни процедури в областта на нуклеарната медицина за прилагане на радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. Според мотивите, тези процедури ще уеднаквят медицинската регулация, ще намалят броя на хоспитализациите, ще оптимизират разходите на НЗОК чрез по-гъвкав лечебен модел и ще осигурят по-лесен и навременен достъп до модерна терапия, съобразена с нуждите на пациентите.
Нововъведения в болничната помощ
В болничната помощ се предвижда въвеждането на нова клинична пътека за „Транзиторна исхемична атака“. Идеята идва след отчитане на значителен брой случаи, класифицирани по пътеката за „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза“, при които не са изпълнени критериите за истински исхемичен мозъчен инсулт. Това е довело до изкривяване на националната статистика, която поставя България сред водещите страни в Европа по брой на мозъчните инсулти, но с нисък процент прилагане на тромболиза и тромбектомии.
Друга нова клинична пътека, включена в проекта, е „Лечение на инфекции на пикочно-половата система“, която обединява дейности и услуги по урология, хирургия и детска хирургия. Възпалителните заболявания на уринарния тракт са сред най-често срещаните инфекции на отделителната система. При липса на адекватна антибиотична и противовъзпалителна терапия те могат да доведат до рецидивиращи инфекции и сериозни усложнения.
Създава се и възможност за диспансерно наблюдение на пациенти с мигрена от лекар с придобита специалност по нервни болести. Целта е ранно въвеждане на терапия, намаляване на страничните ефекти от дълготрайно приемани медикаменти и ограничаване на разходите за лечение. Мигрената е сред основните причини за инвалидизация както при възрастни, така и при юноши.
Подобрения при диабетното обслужване
За пациентите с неинсулинозависим захарен диабет, които се диспансеризират от общопрактикуващ лекар, е предложена промяна в критериите за насочване към специалист ендокринолог. Настоящото изискване за консултация е при гликиран хемоглобин над 8%. Проектът предлага този праг да се намали до 7,5%, за да се постигне по-добър контрол на диабета и намаляване на риска от усложнения, което е свързано с по-ниска заболеваемост и смъртност сред пациентите.
Подобряване на медицинската грижа и оптимизация на ресурсите
Представените в проекта за промени предложения целят подобряване качеството на медицинските услуги, осъвременяване на нормативната уредба, ефективно разпределение на ресурсите и повишаване на достъпа на пациентите до съвременни терапии и профилактични мерки. Дългосрочната цел е да се намалят тежките усложнения, да се оптимизира лечението и да се повиши качеството на живот на населението.
