„ЛевФем“ и клуб „Смисъл“ акцентират на проблемите в грижовния труд
Изследване разкрива изолация, ниско заплащане и липса на обучение за работещите в грижовния сектор в България
Работещите в сферата на грижовния труд често се сблъскват с изолация, липса на лично време и невъзможност за ползване на отпуск, показва изследване, представено от организациите „ЛевФем“ и клуб „Смисъл“ в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“.
Грижовният труд – основа на социалната подкрепа
Грижовният труд обхваща дейности, без които обществото не може да функционира, посочи Калина Дренска от „ЛевФем“. Той включва професии като акушерки, учителки, медицински сестри, лекари, болногледачки и лични асистентки – хората, които се грижат за човека „от люлката до гроба“. Освен това, според нея, домакинската работа също е част от грижата, като често грижата за болни и възрастни хора се извършва първоначално безплатно от близки, а по-късно – платена от други служители.
Проучването, озаглавено „Кого го е грижа за грижата?“, се базира на 40 дълбочинни интервюта с работници в сферата – сестри, болногледачки, лични асистентки и учителки. Участниците са от 17 населени места в България, сред които и столицата, както и български граждани, работещи в чужбина. Резултатите от изследването ще бъдат представени на 20 юни в Общински културен институт – Красно село.
Предизвикателствата в сектора на грижовния труд
Дарина Коконова и Калина Дренска коментират, че секторът се характеризира с хронично недофинансиране, недостиг на кадри и ниско заплащане. Освен това, приблизително 80% от работещите в тази сфера са жени, често в по-напреднала възраст, а част от тази заетост се осъществява в сивата икономика.
Работниците в грижовния труд често изпълняват множество роли – освен основната си дейност като болногледачка, те понякога изпълняват и функции на психолог или медицинска сестра, без да имат необходимата подготовка и обучение. Тази ситуация води до големи емоционални, физически и финансови натоварвания.
„Трудът е зле платен и често се извършва неформално. Много хора работят на повече от едно място“, подчерта Калина Дренска пред БТА.
Необходимост от обучение и синдикална подкрепа
Изследователките акцентираха върху нуждата от по-добра координация между секторите здравеопазване, начално образование и социални услуги с цел ефективна защита на правата на грижовните работници. Въпреки че в някои сфери има добри синдикални организации, в частните домове, където работят лични асистенти и болногледачки, такава защита почти отсутствува.
„Социалните асистенти и личните асистенти рядко са членове на синдикат. Съществува поле за сдружаване, което да им помогне да защитават по-добре правата си“, заяви Калина Дренска.
Относно подготовката, тя посочи, че докато асистентите към общинските програми имат възможност за обучение, личните асистенти на близки хора често не разполагат с такава опция. Много от тях търсят знанията си чрез онлайн групи в социалните мрежи, където споделят опит и придобиват експертни умения.
„Тези знания трябва да бъдат консолидирани и предоставени в достъпни наръчници, а също така да бъде създадена възможност за обучение по общински или държавни програми, за да се постигнат добри стандарти в грижовния труд“, добави тя.
Призив за подкрепа и стандартизация на грижовния труд
Тематичната дискусия, организирана от клуб „Смисъл“, обърна внимание върху тежките условия, при които се извършва грижовният труд, подчертавайки необходимостта от структурни промени. По-добрата финансова подкрепа, кадровото обезпечаване, обучението и синдикалната организация са ключови елементи за подобряване на положението на тези работници.
„Грижовният труд е основата, върху която обществото се развива и функционира. Ако искаме качествени услуги и човешко отношение, трябва да подкрепим тези, които полагат грижа“, обобщиха от „ЛевФем“.
