Критики към новата общинска наредба за жилищата в София
Наредбата въвежда петгодишни договори и премахва възможността за закупуване на общински жилища, което предизвика недоволство сред социални групи и общински съветници.
Общинската наредба за жилищата в София, която предстои да бъде гласувана на настоящата сесия на Столичния общински съвет, предизвиква критики заради създаването на нови проблеми вместо решаване на съществуващите. Това заяви на брифинг общинският съветник от Местна коалиция „БСП за България“ Ваня Григорова, която изтъкна главните недостатъци на предложения текст.
Основни разлики и последици от новата наредба
Според Григорова, ключовият елемент в наредбата е въвеждането на ротация на нуждаещите се от общински жилища чрез смяната на безсрочните договори с петгодишни срочни. „Наемателите в общинските жилища ще загубят домовете си и ще трябва да търсят друг подслон, ако тази наредба бъде приета“, посочи тя.
До момента договорите са били безсрочни, но въпреки това е съществувал контрол над това дали обитателите отговарят на критериите чрез ежегодни декларации за имущественото им състояние и доходите на домакинствата. Тази процедура за проверка ще се промени с въвеждането на срочните договори, което на практика гарантира изгонването на сегашните наематели след изтичане на срока, обясни общинският съветник.
„Това не означава повече контрол, а по-скоро пренасочване и създаване на ротация - настоящите наематели не са подготвени да се интегрират в свободния жилищен пазар или да станат собственици на жилище“, добави Григорова.
Критики към социалната политика и загубата на възможност за закупуване
Григорова подчерта, че новата наредба премахва възможността за закупуване на общински жилища – възможност, благодарение на която до 1989 година българите са развили най-висок дял на собствени жилища в Европа. Тя изтъкна, че сегашната жилищна политика не поддържа достатъчно активно изграждане на общински жилища, като съотношението на новопостроените жилища намалява драстично – към момента общината разполага с едва около 7 000 жилища, докато преди години се въвеждали по около 12 000 на година.
Особено остра е и критиката към въвеждането на Фонд „Пазарен наем“, който според нея насочва част от общинските жилища към отдаване на наем на пазарни цени, вместо да обслужва нуждаещите се семейства с ограничени възможности. „Така общината, вместо да играе ролята на социален гарант, се превръща в брокер на жилища с търговска цел“, каза Григорова.
Недостатъчна подкрепа за социални групи и последици за работещите
Сред целевите групи, включени в проекта на наредбата, е предвидена и специална преференция за лица с научни титли доктор, което Григорова нарече „чудесно“, но изтъкна, че липсват ключови социални категории като лекари, медицински сестри и транспортни работници, от които има реална нужда в градската инфраструктура.
Тя коментира и протестите на транспортните работници пред Столична община. „Колега от „Столичен електротранспорт“ ми сподели, че живее вече 14 години в общинско жилище и се притеснява какво ще се случи с него, ако наредбата бъде приета,“ разказа съветничката.
Според нея, за да се предотврати незаконният извънреден труд и да се осигури стабилност в общинските транспортни дружества, е необходимо да се предлагат стимули и адекватна подкрепа за нови и настоящи работници, които тази наредба не осигурява.
Насока за по-социална и стабилна жилищна политика
В края на изказването си Ваня Григорова припомни позицията на Местна коалиция „БСП за България“ и техния ангажимент към социалино ориентирана политика, в която жилището не е стока за печалба, а основно право и дом за хората. „Предложенията на наредбата са несправедливи и несоциални, защото усложняват достъпа до достъпно жилище на нуждаещите се,“ обобщи тя.
