Красимир Вълчев представи образователните мерки при въвеждане на еврото

В българските училища ще бъдат поставени информационни табла, а учителите ще информират учениците за новите евро банкноти и монети. Това съобщи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на информационно събитие в Благоевград, част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.

Предизвикателствата пред образователната система в контекста на смяната на валутата са по-скоро малки спрямо тези, с които се сблъскват други институции, увери министърът. Той добави, че учебните материали няма да се преиздават предварително, а учителите са подготвени бързо да адаптират задачите, свързани с паричните операции, като подчерта, че в учебниците вече има задачи и илюстрации, посветени на българския лев.

Образователните усилия и предизвикателства

Красимир Вълчев обясни, че за по-старшите ученици адаптацията към еврото ще бъде по-лесна, докато на по-малките децата ще помагат не само учителите, но и родителите. „В ежедневието учим децата на парични отношения и финансова грамотност. Последните промени в учебните програми, въведени преди около 10 години, включват значителен брой теми, свързани с финансовата грамотност,“ посочи министърът.

Той обаче открои по-сериозен проблем – базовата и функционалната неграмотност на учениците, както и необходимостта от по-голяма мотивация към изучаването на математика и природни науки. „Аз през последните месеци говоря повече за това, не защото останалите дисциплини не са важни, но най-голям проблем имаме с математиката и природните науки“, обясни Вълчев. Той отбеляза, че едва 8 процента от кандидатстващите в икономическите университети избират математика за задължителен предмет, а тази година част от местата остават незапълнени след промяната в приема, която изисква матура по математика.

„Работодателите търсят икономисти, които могат да смятат, а не само студенти по икономика. Имаме сериозен проблем и с инженерно-техническото образование. Няма как да просперираме като държава, ако не решим този проблем. Смея да твърдя, че това е едно от основните предизвикателства пред социално-икономическото развитие,“ допълни министърът.

Влиянието на технологиите и информационната среда

Вълчев също акцентира на влиянието на дигиталната ера върху учениците: „В ерата на изкуствения интелект логическото мислене и концентрацията ще станат най-ценните умения, но за съжаление не можем да откъснем децата от телефоните, които разсейват и увреждат формирането на тези умения.“ Той посочи, че според проучване българските ученици са сред тези, които прекарват най-много време в социалните мрежи и най-малко за образователни цели пред екрана.

По думите на министъра, предизвикателствата не са само в образователната система, а и извън нея. Причината за това е, че общественият дебат често е деформиран от алгоритмите на социалните мрежи, които моделират общественото мнение. „Нашият разговор за еврозоната също е деформиран от тази информационна среда, но институциите имат задължение да посочват правилната посока и действия,“ добави Красимир Вълчев.

Икономическата интеграция и социално-икономическото развитие

Министърът на образованието отбеляза и положителните ефекти от европейската интеграция. „Последните 25 години европейска интеграция, започнала още преди членството ни в Европейския съюз, донесе само позитиви за България,“ каза Вълчев. Той припомни, че през началото на века доходите по паритет на покупателна способност са били едва 28% от средните за ЕС, а към миналата година вече достигат 66%, което доближава България до останалите страни-членки.

„Това се дължи на институционалните промени, развитието на икономиката и средата – това, което наричаме конвергенция. Няма как да имаме конвергенция без инфлация, и няма как доходното нарастване да не се отрази в цените на стоките и услугите. Конвергенцията винаги е придружена от инфлация,“ подчерта министърът.

Тези фактори, според него, са ключови за успешното приобщаване към еврозоната и за цялостното развитие на страната.