Красимир Вълчев обсъди нуждата от адаптивно образование и професии на бъдещето

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев изтъкна значителните предизвикателства пред образователната система, свързани с подготвянето на днешните деца, които ще бъдат активни на пазара на труда дори след 50 години. Това мнение той изрази по време на националната конференция „Иновативно образование и професии на бъдещето“, организирана от Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП).

Промените на пазара на труда и необходимостта от адаптивно образование

Вълчев посочи, че макар да можем да правим сравнително точни прогнози за нуждите на пазара на труда до пет години напред, прогнозите за период от 10 и повече години стават все по-несигурни и съпроводени с множество неизвестни. Той подчерта, че много от професиите, които днешните ученици ще упражняват в бъдеще, още не съществуват, а също така професионалният профил дори и на познатите в момента длъжности ще бъде значително преобразен по отношение на характера и изискваните умения.

Министърът обясни, че промените в образователната система са наложителни, тъй като днешните училища и висши учебни заведения все още се основават на традиционния класно-урочен принцип и модели, предполагайки, че човек ще практикува една и съща професия през целия си живот.

„В бъдеще децата вероятно ще сменят професиите си три пъти през живота си“, каза той. Това налага въвеждането на адаптивни форми на обучение, микро квалификации и по-гъвкави образователни модели, които да отговарят на динамично променящите се професионални нужди.

Интеграция на знания и нови компетенции

Друг ключов аспект, който министър Вълчев изтъкна, е необходимостта от по-голяма интегралност на знанията в бъдещото образование. Той подчерта, че сегашните системи на професионално и висше образование се характеризира със силна специализация, което ги прави по-уязвими на заместване чрез изкуствен интелект, който лесно може да поеме по-тесни и специализирани задачи.

„Изкуственият интелект замества по-лесно специализираните знания и по-трудно работните места, които изискват комплексни знания, работа с хора и емоционална интелигентност“, посочи Вълчев. Това поставя предизвикателство пред образователните програми да бъдат по-широки и интегрирани, например техническите специалности да включват хуманитарни дисциплини и обратно.

Министърът изрази мнение, че бакалавърските програми трябва да се развият в посока на по-широка подготовка, съчетаваща различни области на знанието, с цел да се осигури успешна адаптация към бъдещите професионални изисквания.

Промени в образователната парадигма

Вълчев отбеляза, че фундаменталните промени във външната среда налагат нов поглед върху обществената роля на образователните системи, тяхната организация и структура. Текущият модел, базиран на класно-урочния принцип, трябва да се трансформира, за да осигури подготовка за работа в условия на постоянна промяна и разнообразие от професионални възможности.

Той изрази увереност, че с въвеждането на нови и гъвкави форми на обучение, които включват непрекъснато развитие на умения и възможности за преквалификация, образователната система ще може по-добре да отговори на нуждите на пазара на труда в бъдеще.