Конференция в София обсъди бъдещето на отбранителната индустрия и ролята на България

Експерти и представители на институции в България и Европа проведоха задълбочена дискусия за бъдещето на отбранителната индустрия по време на конференцията „Новите реалности във външната политика, отбраната и отбранителната индустрия“ в София. Форматът на форума бе насочен към анализ на настоящето и перспективите пред отбранителния сектор, с акцент върху ролята на България в европейския контекст.

Растеж и европейска интеграция на отбранителната индустрия

В световен мащаб отбранителният сектор регистрира впечатляващи стойности – около 2,5 трилиона долара. Проф. Георги Ангелов, заместник-министър на иновациите и растежа, подчерта, че през следващите шест-седем години се очаква индустрията да нарасне почти двойно и да достигне 4,8 трилиона долара, благодарение на ежегоден ръст от приблизително 10%.

От своя страна Кръстьо Преславски, заместник-началник на отдел „Европейски фонд за отбрана“ към Европейската комисия, подчерта фундаменталната промяна в нагласите към отбраната в ЕС. „Доскоро темата за отбраната беше табу и се вярваше, че този сектор е само в компетенциите на НАТО, но днес Европа предприема решителни стъпки и отбраната е водеща тема в дневния ред на съюза“, обясни той. Преславски отбеляза също, че едно от сключените наскоро споразумения между ЕС и Великобритания е именно свързано със сътрудничество в областта на отбраната.

За България е важно да бъде ангажирана в европейските отбранителни инициативи. В момента страната участва в 28 различни проекта. Сред тях е и първият в историята на ЕС съвместен проект за придобиване на противовъздушна ракетна система, в който българските компании заемат значимо място.

Проблеми и възможности в българската отбранителна индустрия

Народният представител от „Движение за права и свободи – Ново начало“ Станислав Анастасов изтъкна, че външната политика на България трябва по-активно да насърчава търговските контакти на българските компании, като това би трябвало да бъде част от задълженията на посланиците. „Те трябва да съчетават дипломатическите си умения с компетенции в областта на търговията“, каза Анастасов.

Той подчерта, че индустрията в страната преживява добър период на растеж, свързан с непровокираната руска агресия срещу Украйна, която е „въздействала като инерция за сектора“. В същото време политикът предупреди, че тази положителна тенденция няма да продължи вечно, което налага задължително преструктуриране и адаптация на индустрията за дългосрочно устойчиво развитие.

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство, настоя за по-активно участие на българските институти за насърчаване на интеграцията на местната отбранителна индустрия с европейската и натовска. Според него има множество възможности за развитие, но индустриалните представители често изразяват разочарование от бюрократични пречки и липса на държавна подкрепа при печеленето на проекти.

Научни програми и социална функция на отбранителната индустрия

Проф. Стоян Денчев, главен секретар и председател на Съвет на настоятелите на УниБИТ, информира, че Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ скоро ще приключи, като вече са постигнати значими научни и практически резултати. Той увери, че в процес на утвърждаване е нова програма „Наука за сигурно бъдеще“, която отговаря на заявката на председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, че сигурността на Европа трябва да бъде собствен отговор на съюза.

Полковник Борислав Генов, директор на Института по отбрана, подчерта необходимостта от тясно сътрудничество с индустрията и постави като цел новата програма да дава повече практико-приложни резултати. Той добави, че дълго време европейската отбранителна индустрия не е била оценявана за социалната си роля.

„За българската отбранителна индустрия тази социална функция е от изключително значение – ние сме на лидерска позиция, която трябва да използваме, за да интегрираме индустрията и националната отбрана“, коментира още полковник Генов.