Климатичните промени затрудняват здравето и образованието на децата в България

Климатичните промени вече оказват сериозно влияние върху ежедневието на децата в България, като застрашават тяхното здраве и психично благополучие, предупреждава експертът по климатични политики Апостол Дянков. Той акцентира върху негативните последици, които екстремните метеорологични явления имат върху образователния процес, подчертавайки, че най-малките са най-уязвимата група от населението.

Интензивните наводнения по Южното Черноморие, които доведоха до смъртта на четирима души, масова евакуация и спиране на градския транспорт, са само част от проявите на климатичните предизвикателства, засегнали пряко образованието. В някои училища занятията бяха или прекратени, или преминаха в онлайн формат, припомня БТА.

Как климатичните промени нарушават детския ритъм на живот

Дянков изтъква, че ежедневният ритъм – балансирането между училище, семейство и работа – се нарушава все по-често заради климатичните явления. Той обяснява, че постепенното настъпване на климатичните промени в България често остава незабелязано, но последствията са бързи и видими. Обществото и институциите основно реагират на ясни кризи като наводнения и пожари, но реалната заплаха се крие в продължителните промени като засушавания, продължителни горещи вълни и навлизането на нови вредни видове.

Натрупващият се топлинен стрес от май и юни натоварва психиката на децата, нарушавайки съня и затруднявайки концентрацията им, констатира експертът. Рязкото време променя условията и пред учениците, и пред родителите, които изпитват затруднения и в избора на дрехи, защото сутрин температурите може да са ниски, а следобед - високи. Това „капризно време“, с големи дневни амплитуди дори през есента и зимата, поражда неудобства и стрес.

Нарушено здраве и училищна инфраструктура

Сред най-рисковите фактори за децата е тяхната по-ниска физическа и психологическа готовност за справяне с екстремните климатични прояви, отбелязва Дянков. Освен горещините и наводненията, разпространението на кърлежи и други инвазивни видове вследствие на по-топлото време също застрашава здравето им. Вредният въздух, причинен от температурни инверсии и горски пожари, също е сериозен проблем, тъй като децата, поради своя ръст, са по-уязвими към частиците, които се задържат близо до земята.

Що се отнася до зимния сезон, Дянков успокоява, че в България не се очакват зими без сняг в близко бъдеще. Въпреки че зимите са по-топли с по-дълги топли периоди, те се редуват със студени вълни. Планините ще продължат да получават сняг, макар и ски сезоните да стават по-кратки и по-опасни заради лавинната опасност. Тенденцията за намаляване на зимната природа и промени в сезоните вече е факт, но децата няма да изгубят връзката си със снега и зимните забавления.

Училищата – ключов фактор за адаптация към климатичните промени

От гледна точка на образованието и училищната инфраструктура проблемите са предвидимост и разходи, коментира Апостол Дянков. Той изразява надежда, че т.нар. „дървени ваканции“ скоро ще останат в миналото, благодарение на модернизация на отоплителните системи. Автоматизираните вентилационни системи и термопомпите осигуряват подходящ климат в училищата през цялата година.

Друг важен момент е контролът върху качеството на въздуха вътре в класните стаи, за което се препоръчва използването на уреди за измерване на концентрацията на въглероден диоксид. Това не само подобрява ефективността на обучението, като намалява умората, а и служи за образователна цел – показва реалния принос на CO₂ за климатичните процеси.

За по-добра адаптация училищата трябва да прилагат мерки за ограничаване на „градския топлинен остров“ чрез зелени или светли покриви, засенчени дворове и процедури за предпазване на децата при екстремни жеги. Природата-базирани решения като дъждовни градини и градско земеделие са не само практични, но и възпитателни.

„В много училища у нас вече се практикува градско земеделие, което е отлична инициатива“, посочва експертът. Той допълва, че поставянето на растения като лавандула в класните стаи и у дома помага естествено да се отблъскват комарите. Участието на учениците в грижата за растителността намалява дистанцията им от природата.

Дянков смята, че ангажираността на родители, учители, ученици и местна власт с правилните политики на национално ниво може да създаде устойчива образователна среда, подготвена за климатичните промени. В момента общественото и институционалното внимание към влиянието на климатичните промени върху децата остава недостатъчно, макар че нуждите и спецификите им трябва да бъдат отделно разглеждани в адаптационните стратегии.