Изложба в СГХГ проследява влиянието на източноазийското изкуство върху България
От 29 май експозицията представя пътищата и артистичния обмен между Китай, Япония и България до края на XX век
На 29 май Софийската градска художествена галерия (СГХГ) ще открие изложба, която проследява как изкуството на Китай и Япония навлиза и оказва влияние върху българските земи до края на XX век. Експозицията разглежда пътищата, по които далекоизточните художествени традиции достигат до българските творци, както и отражението им върху развитието на българското изобразително изкуство.
Влиянието на Далечния Изток върху българската художествена сцена
Изложбата представя ранните контакти с китайското и японското изкуство, започнали чрез печатни издания на български език, излизали в столицата на Османската империя. Тези издателски инициативи полагат основите за по-дълбоко разбиране на поетиката и естетиката на двете страни. От западното европеизирано влияние, донесено с импресионизма и сецесиона, идва първият досег на българските художници с далекоизточното изобразително изкуство – паравани и мотиви, вдъхновени от тези традиции, стават част от творчеството им.
Български художници като Никола Петров и Иван Милев стоят в центъра на този процес. Иван Милев особено изразява влиянието на далечния изток, носейки естетическите му ценности дълбоко в сърцето си. В 20-те години на XX век мистичният императив на мимолетното и транзиторното се появява като нов художествен дух, който обаче намалява в следващото десетилетие.
Комунистическата епоха и възраждането на контакта
След признаването на Китайската народна република в България се появяват книги на руски език, тъй като умението за четене на китайски знаци все още е ограничено. През 50-те години няколко български художници, сред които Стоян Венев и Дечко Узунов, посещават Китай, връщайки се с впечатления, скици и подаръци от китайските си колеги. През този период Марин Върбанов, Мирчо Якобов и Владимир Овчаров също се обучават в пекински академии, овладявайки традиционните техники за туш и движенията на четката.
През 1963 г. в София се провежда втора изложба на революционно настроени японски графици, но същата година се отразява и на отношенията между България и Китай заради политически разрив между Китай и Съветския съюз. В резултат японската култура и изкуство започват да заемат все по-голяма роля в българския културен живот, като този процес продължава до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени чрез изложбата на китайска класическа живопис в Националния исторически музей.
Възходът на японската култура и двупосочните връзки през 80-те и 90-те години
През 1980-те години се увеличава броят на преведените книги от японски и китайски, а държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се обогатяват с японски укийо-е. Варненското биенале на графиката става сцена за участие и награди на японски автори. От началото на 90-те години започва ежегодно провеждане на „Дни на японската култура“, ставащи важен форум за представяне на различни форми на изкуство.
В този период в Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство се организират изложби с китайско изкуство, включващи и частни колекции. Краят на века се характеризира с интензивно сътрудничество и чести гостувания на български художници в Япония. Сред тях най-активен е Стоян Цанев по брой самостоятелни изложби, следван от Захари Каменов.
Далекото източно изкуство в българската култура
Изложбата в Софийската градска художествена галерия не само представя историческата линия на навлизането и развитието на китайското и японското изкуство в България, но и насочва вниманието към културните мостове между Балканите и Далечния Изток. Тя илюстрира как различните епохи и политически промени оказват влияние върху възприемането и адаптирането на тези изкуства, обогатявайки българския художествен пейзаж.
