Юлиян Попов акцентира върху ролята на ETS за зеления преход в България

Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов посочи, че Европейската схема за търговия с емисии (ETS) е важен механизъм за модернизация на индустрията и намаляване на въглеродните емисии, както и за осигуряване на средства за инвестиции в зеления преход в България. Това стана ясно по време на форума „Регионална енергийна среща на върха: Инфраструктура, иновации и интеграция“, който се проведе в София, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите.

Роля и ползи от ETS за България

Попов подчерта, че страната ни има интерес и ползи от участието си в Европейската схема за търговия с емисии, която представлява инструмент за стимулиране на намаляването на вредните емисии и генерира значителни приходи за държавите членки. Тези средства могат да бъдат използвани за модернизация на индустриалния сектор и внедряване на чисти технологии.

Министърът отбеляза, че чрез механизма ETS-2 и други свързани европейски инициативи, включително Социалния климатичен фонд, България може да получи значителен финансов ресурс. „Ако се опитаме да блокираме или да отслабим ETS-2, рискуваме да се лишим от около 3,5 млрд. евро, които могат да бъдат използвани за модернизация и социална подкрепа. За страна като България това е сериозен ресурс“, категоричен е Попов.

Електрификация и развитие на възобновяемата енергия

Министърът обърна внимание и на електрификацията на крайното потребление – замяната на изкопаемите горива с електроенергия в транспортния сектор, отоплението и индустрията. Той поясни, че този процес е ключов за икономическата модернизация и намаляването на парниковите газове. В Европейския съюз делът на електрификацията на крайното потребление е около 21–22%, докато в Китай достига 32–33%. България се представя сравнително добре с около 27%, което е добра база за развитие на индустрията.

Попов също информира, че от 2012 г. насам са подадени инвестиционни предложения за около 17–18 гигавата вятърни мощности. Реализирането дори на част от тези проекти би допринесло съществено за енергийната система на страната. Според него вятърната енергия е дългосрочен балансьор, който може да подсигури енергийна автономия и ниски цени на електроенергията. Инвеститорите са готови да развиват този сектор без необходимост от публични субсидии.

Икономическата реалност на въглищната индустрия и ресурсите на България

Служебният министър подчертa, че въглищната индустрия постепенно изчезва поради икономически, а не политически причини. Той предложи въглищните мощности да останат като стратегически резерв и да се поддържат, защото в света има войни и екстремни ситуации, които изискват енергиен баланс.

Що се отнася до природните ресурси, Попов посочи, че България не разполага с достатъчно газ и петрол. Вместо това страната разполага с възможността да рециклира ценни материали, което е важно както за ресурсната сигурност, така и за индустриалното развитие. Той акцентира върху значението на задържането на тези материали в Европа.

Дългосрочни цели за намаляване на емисиите в ЕС

Попов информира, че през декември 2025 г. Европейският съюз ще договори юридически обвързваща цел за намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г., спрямо нивата от 1990 година. Поне 5% от това намаление трябва да бъде постигнато чрез закупуване на въглеродни кредити от чужбина.