Григор Димитров алармира за критични проблеми в българското здравеопазване

Здравната система в България е изправена пред сериозни предизвикателства, тъй като здравеопазването не се третира като приоритет, заяви Григор Димитров от Българската стопанска камара и член на Надзора на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Той направи тези изявления по време на кръгла маса под надслов „10 предложения за по-добро здравеопазване“, организирана по повод 10-ата годишнина на Българската болнична асоциация.

Критичното състояние на здравната система

Според Димитров здравеопазването в страната е силно бюрократизирано, с проникнала корупция на всички нива, което води до критично ниско доверие както сред лекарите и медицинските сестри, така и сред пациентите. Доплащането от страна на пациентите е постоянно нарастващо и вече достига около 45%, докато в другите държави от Европейския съюз този процент е не повече от 15%. Това отличава системата на България като разходно ориентирана, като повече финансиране се насочва към лечение, а не към профилактика и превенция.

Димитров подчертава, че дейността на НЗОК е „одържавена“ и че причината за това е липсата на ясна визия и последователни политики за развитие на здравната система. Промените в стратегиите са чести и несъгласувани, като през последните 25 години Националната здравноосигурителна каса е имала 17 управители, а смяната на ръководствата често е по партиен принцип, а не професионален.

Проблеми в нормативната уредба и финансирането

Друг значим проблем е честата промяна на нормативната база – за последните години Законът за здравното осигуряване е изменян 140 пъти. Това създава нестабилност и затруднява работата на системата. Държавата, според Димитров, е абдикирала от ролята си на защитник на интересите на гражданите, като финансирането от страна на НЗОК намалява, а задачите и дейностите на касата се разрастват без ясни основания.

Здравната вноска, която плаща държавата за осигурените лица от нея, е наполовина по-ниска в сравнение с тази, която плаща реалният бизнес. По този начин над 65% от разходите за здравеопазване се правят за група лица, които осигуряват едва една трета от средствата в касата.

Финансови разходи и инвестиции в болниците

За последните десет години средствата, разходвани от НЗОК, възлизат на 54 милиарда лева. От тях около 70% са насочени към болниците, а 10% – за лекарства за онкологични заболявания. Според данни от изследване, осъществено от Министерството на здравеопазването сред 150 болници, инвестициите в тези учреждения съставляват едва 5% от общите разходи. Особено тревожно е положението в общинските болници, където делът на средствата, отпуснати за заплати, достига над 85%.

Надежди за реформа и политически реакции

Въпреки сериозните проблеми, Димитров изрази надежда, че политиците ще предприемат необходимите реформи в здравната система. Той подчерта нуждата от търсене на нови решения относно здравните вноски и данъците, както и от активно информиране на обществото за ролята му във формирането на финансовите потоци в здравеопазването.

Вицепрезидентът Илияна Йотова приветства предложенията и препоръките, изнесени на кръглата маса, като ги определи като навременни, особено в контекста на предстоящи реформи в сферата. Тя изрази несъгласие с противопоставянето между частни и държавни болници и отбеляза, че държавните лечебни заведения продължават да играят ключова роля, особено в отдалечени райони, гарантирайки достъпно здравеопазване.

В поздравлението си депутатът и член на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов подчерта, че въпреки настоящата тежка икономическа ситуация, лечебните заведения се стремят да осигурят най-добрата възможна грижа за пациентите. Той изрази готовност да работи с комисията за постигане на по-качествено обслужване на гражданите.

Участниците в дискусията бяха поздравени още от министъра на здравеопазването Силви Кирилов и от председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.

Пътят напред за здравеопазването

Предвид сложната ситуация и многобройните структурни проблеми, пред здравната система в България стои наложителната задача да се подготви за дългосрочни реформи, които да подобрят финансирането, намалят бюрокрацията и възстановят доверието на обществото и медицинските специалисти. От това зависи качеството на грижата и достъпността на здравеопазването за всички граждани.