Форум в София обсъди подкрепата за развитие на младите хора

Форум на тема „Младите могат“, проведен в София, събра експерти и младежи, за да обсъдят как институциите в България могат да подкрепят младите хора и да им осигурят възможности за професионално и личностно развитие. Акцент беше поставен върху необходимостта гласът на младите да бъде чут по-силно, те да участват във вземането на решения и промените в обществото, както и да допринасят за развитието на страната.

Акценти от дискусиите и мнения на експерти

Владимир Йорданов, зам.-директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, посочи, че институцията предоставя възможности на младите да развиват собствени проекти, да учат и да се ангажират с каузи. Центърът е отговорен за програмите „Еразъм +“ и „Европейски корпус солидарност“, финансирани от Европейската комисия, които подпомагат младите в различни възрастови групи да придобият нови умения.

„Призовавам младите хора сами да търсят възможности и да проявяват активност, особено в доброволческата дейност“, каза Йорданов и добави, че общините играят все по-важна роля за развитието на младите хора.

Депутатът Габриел Вълков, председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта, изрази надежда, че скоро ще бъде приет закон за доброволчеството. Той обяви и готовността си да съдейства на младежите за подобряването на младежките политики. Вълков подчерта, че съществува активна работна група за промени в Закона за младежта с участието на представители на различни организации, сред които и Националния младежки форум (НМФ). „Има добра комуникация, която досега липсваше“, отбеляза депутатът.

В същото време председателят на НМФ Атанас Радев изтъкна, че младежките политики у нас са разпределени между няколко институции, което понякога затруднява изпълнението им. Той припомни, че основната отговорност е на Министерството на младежта и спорта и подчерта, че институциите трябва да обърнат повече внимание на използването на свободното време на младите за развитие и активност.

Бившият евродепутат Петър Витанов коментира, че Европейският парламент подкрепя участието на младите хора в обществените процеси, но според него възрастните трябва да осигурят стъпките и възможностите за тяхното развитие.

Предизвикателства пред младите и ролята на университетите

Младежи, участващи във форума, споделиха, че често изпитват дилема дали да се концентрират върху образованието си, което не гарантира сигурна професионална реализация, или да започнат работа още по време на висшето си образование.

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), подчерта значението на университета като платформа за възможности за младите хора. Той отбеляза, че в УНСС учат не само млади студенти, но и такива в по-напреднала възраст, като университетът предлага разнообразни дейности като състезания за гимназисти, клубове по политология и екология, както и менторски програми.

„Имаме стабилно партньорство с бизнеса, което насърчава студентите към стартиране на собствени проекти“, допълни професорът.

Резултати от проучване за младежките нагласи

Социолозите Евелина Славкова и Димитър Ганев от агенция „Тренд“ представиха резултати от изследване, проведено сред 800 младежи от три възрастови групи в рамките на проекта „Младите могат“. Проектът се изпълнява от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ с подкрепата на Министерството на младежта и спорта.

От данните стана ясно, че:

• 81% от анкетираните не са чували за понятието „младежко овластяване“;
• 34% смятат, че младите хора у нас нямат реална възможност да влияят на обществените процеси;
• 29% вярват, че те имат такива възможности в известна степен;
• 20% смятат, че изобщо няма възможност за влияние;
• 9% считат, че има голяма възможност за участие и влияние.

Допълнително, 53% от анкетираните заявяват, че гласуват на избори, 22% се занимават с доброволчество, 16% участват в петиции или подписки, а същият дял се включва в онлайн активизъм. Само 4% са участвали в местен младежки съвет, докато 35% не са се включвали в никакви подобни дейности.

Тези резултати показват необходимостта от повишаване на информираността и ангажираността на младите хора, както и подобряване на диалога между институциите и младежите за изграждане на политиките, които ги засягат.