Ева Майдел: България има потенциал за разработка на бизнес модели с изкуствен интелект

Евродепутатът подчерта възможностите и предизвикателствата пред бизнеса във връзка с новия регламент за ИИ в ЕС и ролята на София като център за иновации

Ева Майдел: България има потенциал за разработка на бизнес модели с изкуствен интелект
Снимка © БТА

България разполага с необходимите условия да започне разработването на модели на изкуствен интелект (ИИ), пригодени за специфични бизнеси с цел повишаване на ефективността. Това заяви в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) евродепутатът Ева Майдел, член на Европейския парламент от групата на Европейската народна партия и съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения интелект.

Разговорът е част от инициатива, подкрепена от Европейския парламент, посветена на прилагането на европейското законодателство в България. Той разглежда подробностите около Регламент (ЕС) 2024/1689 за хармонизирани правила относно изкуствения интелект, който бе одобрен в пленарна зала през март миналата година и официално влезе в сила на 1 август 2024 г.

Възможности и предизвикателства за българския бизнес

Основната цел на регламента е да гарантира безопасността и защитата на основните права, като същевременно стимулира иновациите в областта на ИИ. По думите на Майдел, българските компании, стартиращи фирми и научни институти имат големи шансове да използват закона като възможност за растеж и развитие на иновации.

„Важно е да се отбележи, че при разработка на изкуствен интелект в категории с по-нисък риск изискванията са по-леки“, обясни тя. „Това позволява на всички предприятия, които искат да подобрят своите процеси или производство чрез ИИ, да го направят без да са обременени от тежки регулации.“

Майдел подчерта също и значението на така наречените фабрики за изкуствен интелект, които се изграждат в рамките на Европейския съюз. „Една от тях се намира в София. Всеки бизнес може да използва тази фабрика заедно с Института за напреднали изследвания в областта на информацията и технологиите (INSAIT), за да създаде нишов модел, съобразен с конкретните бизнес процеси,“ каза евродепутатът.

Прилагането на регламента и бъдещи срокове

Въпреки че законодателният акт вече е в сила, компаниите в Европейския съюз имат време да се подготвят, тъй като окончателното му прилагане ще започне 24 месеца след ратификацията, тоест през август 2026 г. Тогава ще влязат в сила последните изисквания, свързани с системите на ИИ с висок риск.

Тези високорискови системи включват, например, приложения при диагностика на заболявания, автопилотни технологии за автомобили и биометрична идентификация на лица. Те подлежат на строги изисквания като преминаване през задълбочени тестове, прозрачност и човешки надзор преди пускане на пазара.

Ева Майдел отбеляза, че най-голямото предизвикателство е готовността на компаниите, ангажирани с разработка на високорискови ИИ технологии, да изпълнят изискванията на закона. Тя предупреждава, че всекидневно се появяват искания за отлагане на някои части от регламента.

„Големи европейски компании като SAP и Mistral AI поискаха спиране на прилагането на закона, мотивирайки се, че той може да ограничи технологичните амбиции на Европа“, припомни Майдел. По нейни думи, проблем създава и недостатъчната и късна комуникация от страна на Европейската комисия към бизнеса относно изпълнението на изискванията на закона.

Влияние на ИИ върху образованието и обществото

Освен техническите и икономическите аспекти, евродепутатът обърна внимание и на ефектите от изкуствения интелект върху критичното мислене и образованието. Тя посочи, че приложения като „Чат Джи Пи Ти“ в момента не представляват най-големия риск. По-голяма опасност произхожда от неограниченото ползване на социалните мрежи и генеративния ИИ от страна на деца.

„Не можем да забраним на децата да използват новите технологии, но възрастните трябва да разберат техните възможности и да насочат младите как да ги използват разумно,“ заяви Майдел. Тя очерта важната роля на учителите, които ще трябва да адаптират методите на преподаване и оценяване в съответствие с новите технологични реалности.

„Както през 90-те години електронните калкулатори предизвикаха опасения за способността на поколенията да смятат, така сега предизвикателството е много по-широко и засяга почти всички сфери на знанието,“ каза евродепутатът. Тя изтъкна, че модерното обучение трябва да интегрира ИИ като помощно средство, което стимулира мисленето, вместо да го замества.

Още от категорията

Виж всички
Виж всички
Актуални новини
Последни

Дневни новини

Manage cookie consent