Елена Йончева критикува \"Щит за демокрацията\" и ролята на НПО

Елена Йончева, независим член на Европейския парламент, изрази сериозни предупреждения относно предложението на Европейската комисия за „Щит за демокрацията“ по време на дебатите в Страсбург. Според нея ролята на гражданското общество и неправителствените организации (НПО) не бива да надвишава демократичното легитимиране на институциите. Йончева подчерта, че въвеждането на нови механизми за защита на демокрацията трябва да бъде придружено от кристално ясни правила, за да се избегнат злоупотреби.

Скептицизъм към новата роля на неправителствените организации

Комисията представи преди две седмици инициативата „Щит за демокрацията“ в комплект със Стратегия за гражданско общество. Тези инструменти са насочени към борба с дезинформацията и външната намеса в медиите и изборите, като разширяват ролята на НПО в проверка на фактите, оценка на изборната честност и мониторинг на публикациите в социалните мрежи.

„Кой ще определя кои неправителствени организации ще наблюдават изборите? Кой ще носи отговорност, ако те злоупотребят с тази роля?“ — попита Йончева, изразявайки опасенията си за липса на контрол и прозрачност.

Тя също така настоя, че медиите трябва да останат свободни както от политически натиск, така и от влияние на частни структури, включително на неправителствени организации. „Рискуваме да прехвърлим власт от демократично избраните институции към неизбрани организации“, каза още тя.

Йончева критикува и многопластовия контрол на медиите, който според нея се измества от саморегулация към системи на регулаторни органи и неправителствени наблюдатели. Това, по думите ѝ, не създава по-свободна медийна среда, а размива границите на свободата.

Реакции и критики в пленарната зала

Инициативата на Европейската комисия в Страсбург бе подложена на остра критика от множество евродепутати. Политическата група на Европейските консерватори и реформисти, както и други представители от различни държави, изразиха загриженост, че предложението може да накърни суверенитета на държавите-членки и да ограничи свободата на гражданите да избират.

Беата Шидло от Полша заяви, че инструментът представлява заплаха за основите на демокрацията и може да се използва за вмешателство в изборите, което би разрушило ЕС.

Италианският депутат Данило Дела Вале обвини Европейската комисия, че се превръща в „министерство на истината“ и се опитва да заглуши различните мнения. Подобна позиция изрази и Марике Елерс от Нидерландия, която предупреди за риск от цензура и цитира „1984“ на Джордж Оруел като предупреждение, а германската депутатка Кристине Андерсон призова ЕС да не налага единна идея за демокрация.

Други евродепутати като Стефано Каведаня и Том Вандендрише посочиха, че инструментът може да доведе до политически натиск върху неудобни правителства и разклащане на основите на медиите с директивен подход от Брюксел.

Константинос Арванитис от Гърция определя инициативата като „половинчата“ и възрази срещу предвидените разходи за реализацията ѝ.

Финансиране и бъдеща перспектива

Част от финансирането на „Щит за демокрацията“ ще се осигури чрез новата програма AgoraEU, чиито бюджет за периода 2028-2034 г. е 8,6 милиарда евро. Средствата са разпределени между три направления:

• 1,8 милиарда евро за „Творческа Европа - Култура“
• 3,2 милиарда евро за „Медии“
• 3,6 милиарда евро за „Демокрация, граждани, равенство, права и ценности“

Елена Йончева припомни също, че към момента за наблюдение на изборите в Европа участват авторитетни и международно признати организации като ОССЕ и ПАСЕ. Според нея новият подход може да позволи на неправителствени организации без ясни ограничения да влязат пряко в европейския политически процес.

Необходимост от прозрачност и баланс в защитата на демокрацията

В своето изказване Йончева подчерта, че защитата на демокрацията изисква инструменти с яснота, прозрачност и баланс, които да укрепват системата, а не да я подкопават. „Демокрацията ни се нуждае от надграждане, а не от замени“, заключи тя в пленарната зала на Европейския парламент.