Екологът Димитър Попов подчертава нуждата от координация за опазване на Черно море

Черно море е изключително чувствително към природни и човешки въздействия, като за подобряване на състоянието му е необходима по-ефективна координация между институциите и повишаване на обществената осведоменост. Това заяви екологът от сдружение „Зелени Балкани“ Димитър Попов в коментар за създаденото в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Координационно звено „Политики за морето“.

МОСВ обяви, че новото звено има за задача да подпомага изпълнението на задълженията на България по Конвенцията за опазване на Черно море, да извършва мониторинг на морските води и да участва в съвместни проверки. Сред основните функции са управление на информацията и данните за морските води, както и внедряване на научни методи и международен опит за ефективно управление на морските ресурси.

Координацията между институциите като ключов фактор

Димитър Попов посочи, че наличието на специализирано звено е положителна стъпка, но в България отговорностите за Черно море са разпределени между различни институции – морска администрация, регионални инспекции по околна среда и води, басейнова дирекция и други. „Когато възникне проблем, всяка институция търси самостоятелно решение, а е необходимо да се приеме общ и координиран подход“, подчерта експертът.

Попов отбеляза още, че повишаването на морската екологична грамотност е също толкова важно, колкото и институционалната координация. В тази връзка сдружението „Зелени Балкани“ публикува „Бяла книга“ – специализиран доклад за морската екологична грамотност, изготвен след сериозни консултации с различни заинтересовани страни. Документът съдържа конкретни препоръки към централните и местни власти, както и към неправителствени организации.

Образованието и информираността като основа на устойчивото управление

„Необходимо е екологичното образование, особено по темите, свързани с морето, да започва още от ранна детска възраст“, каза Попов. Той изтъкна, че Министерството на образованието и науката следва да бъде активно включено в тази инициатива. Пример за успешно ангажиране на младите хора са младежките центрове в градове като Бургас, където се организират дискусии и дейности, посветени на опазването на Черно море.

„Колкото повече хора са информирани, толкова по-добри решения могат да се вземат“, добави екологът, като напомни, че Черно море е затворен воден басейн, в който се вливат множество реки, което го прави особено уязвимо на замърсяване.

Предизвикателствата пред Черно море

Попов обърна внимание, че почти 90% от обема на Черно море съдържа води без кислород, което е резултат от сложните екологични процеси и замърсявания. В световен мащаб повишаването на температурите на морските води оказва негативно въздействие върху екот системите.

Въпреки направените подобрения, като изграждането на пречиствателни станции, те не винаги успяват да компенсират натиска от строителство и нарастващия брой туристи. Това изисква допълнителни усилия и комплексни решения за устойчиво управление и опазване на морската среда.

„Бялата книга“ – път към подобряване на морската грамотност

„Бялата книга“ на морската грамотност в Черноморския регион обобщава съществуващите слабости в националните политики, законодателството и инициативите, свързани с екологичното образование и осведоменост за морето. Документът предлага конкретни стъпки за преодоляване на тези пропуски.

Докладът е изготвен по проект „Екологично образование и морска грамотност в Черноморския басейн“, който се финансира от Европейския съюз чрез програмата Интеррег NEXT Черноморски басейн 2021-2027 г.