ДПС почита паметта на Майските събития и "Възродителния процес" от 1989 г.

Парламентарната група „Демокрация, права и свободи“ (ДПС) излезе с декларация, посветена на Майските събития от 1989 г., които доведоха до принудителното изселване на български турци в Турция. Декларацията бе прочетена от Ахмед Вранчев в Народното събрание, като акцентира върху тежките последици от т.нар. „Възродителен процес“ и значението на тези събития за българската история.

Памет за травматичния „Възродителен процес“ и Майските събития

Ахмед Вранчев припомни, че тоталитарният режим в България е оставил мрачни страници, като „Възродителния процес“ – насилственото преименуване на около 850 000 души от края на 1984 до началото на 1985 година. „Преживяното от хората тогава надхвърля нормалните представи за обида, унижение и болка“, каза Вранчев и отбеляза, че въпреки че медии и печатни издания отразяват събитията, те почти не намират отражение в учебниците по история.

Майските събития през 1989 г. са резултат от натрупаното напрежение след тези тежки репресии. Вранчев посочи, че протестите започват спонтанно в Джебел на 19 май, където около десет хиляди души се събират на площада. Събитията прерастват в щафетни гладни стачки, мирни демонстрации, походи, митинги и протести, включващи десетки хиляди участници в 71 населени места, според данни от МВР.

Реакцията на властите и последиците от протестите

Протестите в Североизточна България са организирани от съпротивителното движение във връзка с предстоящата конференция за правата на човека в Париж. В района имало убити и много ранени участници. Вранчев изтъкна, че на 20 май се провежда първият митинг в село Пристое срещу „Възродителния процес“, а на 28 май голяма стачка за връщане на имената се организира в село Бенковски.

Под натиска на събитията, на 29 май 1989 г. тогавашният лидер Тодор Живков обявява, че Турция трябва да отвори границата си за мюсюлманите в България, които желаят временно или трайно да се преселят там. Малко след това, на 3 юни Турция официално отваря границите си. Изселването продължава с години, като е представяно официално като туристически пътувания и е останало в паметта като „голямата екскурзия“ – метафоричен израз на възмущение към тези, които са я организирали.

Значимост на борбата за човешки права и демокрация

На 29 декември 1989 г. Българската комунистическа партия взема решение за връщане на отнетите имена. Вранчев посочи, че тези събития са само част от дългата борба за човешко достойнство и права, която не касае само турците и мюсюлманите, а тласка страната към демокрация.

Той изтъкна ролята на ДПС и д-р Ахмед Доган, които още от затворническите години водят протести за правата на репресираните. „Принципите за равенство между хората, независимо от етнос, вяра и политически възгледи, са изстрадани през този тежък период“, заяви Вранчев.

В декларацията си депутатът изрази възмущение от това, че някои бивши съратници и днес „поругават тези събития и ги превръщат в криворазбрани празници, панаири и сергии“. ПГ „Демокрация, права и свободи“ подчертава необходимостта да не се забравя никога „Възродителният процес“ и Майските събития, а паметта за тях да бъде почитана с възпоменателни митинги и полагане на венци.