Доц. Галя Бърдарска призова за реформа в управлението на водните ресурси

Доц. д-р инж. Галя Бърдарска от Сдружение "Глобално партньорство по водите – България" отправи настоятелен призив за спешна реформа на модела за управление на водните ресурси в страната. В интервю за БТА тя подчерта, че България разполага с достатъчно водни запаси, които не оправдават налагането на водни режими, а настоящото разпределение на управлението между множество институции затруднява взимането на бързи и ефективни решения.

Разнородно управление и застояла координация

Според данни на Евростат, експлоатационният индекс на водите (WEI+) за България през 2022 г. е едва 1,2%, което показва липса на воден стрес. Това се потвърждава и от Националния статистически институт с данни за използването на вода през 2023 година. Освен това България заема трето място след САЩ и Япония по количество завирени водни обеми на глава от населението.

Въпреки това, водният сектор у нас е под контрола на шест различни министерства – на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката и индустрията, на земеделието и храните, на енергетиката и на здравеопазването, както и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Според доц. Бърдарска, тази фрагментация води до трудности в комуникацията и бавна реакция при управлението на водите.

На допълнително равнище участва широк кръг институции – четири басейнови дирекции, Изпълнителната агенция по околна среда, 15 РИОСВ, 28 регионални здравни инспекции, 28 областни управи, 29 асоциации по ВиК и 265 общини, което според експерти усложнява сектора и често пречи на неговото развитие.

Необходими промени и подобрения

Доц. Бърдарска припомни, че сред предложенията за подобрение отдолу върху горе е създаването на единен орган, отговарящ за цялостното управление на водните ресурси. В контекста на климатичните промени тя подчерта, че би било разумно да се обедини управлението на горите и водите в едно министерство, тъй като водният отток е пряко свързан със състоянието на горските масиви.

Тя настоява и за възобновяване на постоянен Технически експертен съвет за оценка и приемане на ВиК проекти, включващ доказани ВиК инженери. В момента секторът страда от недостиг на квалифицирани специалисти, а често европейските проекти се ръководят от лица без нужната техническа експертиза и с корпоративни интереси.

Като пример за пропуски в управлението, доц. Бърдарска посочи регионалното прединвестиционно проучване за ВиК Бургас, където при кандидакстване за над 500 млн. лева са одобрени едва 140 млн. лева, както и случаите с инвестиционни проекти в Столична община, одобрени само частично от Европейската комисия.

Финансиране и експертност

Експертът категорично заяви, че е необходима оптимизация не само на модела на управление, но и на начина, по който се финансира и използва експертния потенциал на ВиК сектора. Тя акцентира и върху нуждата от преглед на ефективността на ВиК асоциациите и Българския ВиК холдинг, както и разрешаване на кадровите дефицити – в някои дружества дори няма нито един ВиК инженер.

В подкрепа на българското производство доц. Бърдарска даде пример, че вече има достатъчно качествени български производители на тръби с европейски сертификати, поради което вече не е необходимо използването на чуждестранни изделия, какъвто е случаят с водопровода от язовир "Бели Искър" до Перник, който все още няма официално разрешение за ползване (Акт 16).

Тя заяви, че публично-частното партньорство във ВиК сектора, особено за изграждането на канализации и пречиствателни станции, би ускорило решаването на водната криза в страната. В същото време подчерта, че водоснабдяването като стратегически сектор трябва да остане приоритет на държавата и общините.

Доц. Бърдарска обърна внимание и на значимостта на правилното насочване на националното и европейското финансиране, като според нея тези средства не трябва да се разпределят за проекти като спортни зали или приюти, а за реална модернизация на ВиК инфраструктурата, с ефективен контрол, за да се избегнат „ремонти на ремонтите“.

Исторически проблеми и сегашни предизвикателства

Проблемите във ВиК сектора се коренят още от предприсъединителния период на България към Европейския съюз. Тогава, според доц. Бърдарска, е пропусната възможност за финансиране на подмяна на водопроводната мрежа, която до голяма степен е изградена с остарели и крехки етернитови тръби. Всички налични по програми средства са били насочени предимно към изграждането на канализация, без да се отделят средства за водоснабдяването и питейните станции.

Обещанията за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води до 2010 г. и 2014 г. за определени населени места са останали неизпълнени, което доведе до наказателни процедури срещу България за неспазване на европейска директива.

След натиск от експерти започва подмяна на водопроводите, но само там, където се изгражда канализация, което доведе до нарастване на аварийните ситуации и загуби на вода. В по-късен етап е започнало изцяло изграждане на нови водопроводни мрежи, но делът на средствата за тях спрямо общия бюджет за ВиК обекти остава значително по-нисък.

Конкретни случаи и препоръки

Сред примери, посочени от доц. Бърдарска, е регионалното прединвестиционно проучване за ВиК Плевен, където инвестициите за вътрешна мрежа и помпени станции са само малка част от общия бюджет, а не са предвидени средства за ключови довеждащи водопроводи и нови сондажи. Кметът на Троян Донка Михайлова описва състоянието на водопровода „Черни Осъм“, обслужващ града, като сериозно компрометирано с постоянни наводнения.

Подобни проблеми се наблюдават и при финансирането от националния бюджет, където пренасочването на средства често не отговаря на реалните нужди на населени места. Като пример се дава Плевен, където не са предвидени средства за подмяна на водопроводи, но се планира изграждането на спортна зала на стойност близо 35 млн. лв.

Особено внимание доц. Бърдарска обръща на състоянието на язовир „Камчия“ и използването на неговите водни ресурси за Южното Черноморие, като описва случаи на разминаване в официалните данни за наличните водни обеми, които според нея са използвани с цел източване на средства чрез завишени бюджети за реконструкция на свързани язовири.

Критично е и неправилното експлоатиране на пречиствателната станция за питейни води „Ясна поляна“, където употребата на високи дози хлор уврежда конструкциите на бързите пясъчни филтри. Според работна група, тази технология няма да осигури ефективното отстраняване на мангана, а новата линия за пречистване не отговаря на инвестиционния проект и няма гаранция за качество на водата.

Язовир „Въча“ е ключов за водоснабдяването на Пловдив и Хасковска област. МОСВ е спрял удължаването на разрешителни за обекти в язовира с цел опазване на водното качество, но съдебно решение е отменило тази мярка, което според доц. Бърдарска застрашава устойчивото водоснабдяване на региона.

Бъдещи перспективи за управлението на водите

Доц. д-р инж. Галя Бърдарска настоява за навременна и системна промяна на управлението на водния сектор в България, която да е съобразена с реалното състояние на водните ресурси, липсата на воден стрес и необходимостта от централизиран и ефективен контрол. Тя подчертава, че подобен модел трябва да разчита на висококвалифицирани специалисти, адекватно финансиране и приоритетно насочване на средства към ключови инфраструктурни обекти, за да се гарантира устойчивост и качество на водоснабдяването в цялата страна.